Какво става в българските затвори?

Условията в българските затвори не от вчера са обект на международна критика. Доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от 4 декември 2012 година стига до заключението, че условията на задържане не отговарят на минималните изисквания, фиксирани в международното право. В становище на германското външно министерство от 2014 година се казва, че българските власти, по техните собствени думи, полагали усилия да реализират препоръките на Европейския комитет. Но ако съдим по актуалния отказ за екстрадиране, напредъкът очевидно не е особено голям.

Спазва ли България правата на затворниците?

Новината за отказа на Германия да изпълни европейска заповед за арест, издадена от България, беше цитирана през седмицата от повечето германски всекидневници, така че отрицателната реклама е гарантирана. Показателни са и други две решения на Германия - на съда в Целе от декември миналата година и на Върховния областен съд в Бремен от февруари миналата година, защото в тях подробно е изложена мотивацията за отказ в два сходни случая.

И в тях става дума за лошите условия в българските затвори, като особено често се говори за затвора във Варна, макар германските съдилища да отбелязват, че в резултат от чуждестранен натиск през последните години са настъпили и някои подобрения.

Становище на съда в Целе отчита например, че в крилото за извършители на тежки престъпления във варненския затвор е бил намален общият брой на затворниците, а след направените размествания там вече се изпълняват изискванията за минимално пространство от поне 3 кв.м. на затворник. Подобрени били също санитарните условия в миялните помещения, както и в затворническата трапезария. В същото време условията в останалата част на затвора, по сведения на германската страна, очевидно остават критични, поради което не може да се гарантира спазването на някои фундаментални човешки права. Германия има право да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, ако осъденият или обвиняемият е заплашен от нечовешко и унизително отношение.

За нехуманно и унизително отношение към задържания по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека може да се говори, когато затворническите килии са пренаселени, когато няма достъп до дневна светлина и възможност за проветряване, когато не е осигурено достатъчно отопление или осветление и когато липсва възможност за най-елементарна интимност, например ако тоалетната се намира в общата килия.

В килията

Критиките конкретно към затвора във Варна са, че тоалетни помещения има само на етажа, че самите тоалетни са с примитивен стандарт, че сградата като цяло е в окаяно състояние, че през нощта затворниците разполагат само с кофи, в които да уринират, че килиите са замърсени и пълни с паразити. През януари тази година Европейският съд за човешките права даде 18-месечен срок на България да подобри условията в затворите.

И накрая още нещо, отнасящо се до комуникацията с българските съдебни институции. Натъкнахме се на критики на германски съдилища, в които се казва, че българските съдебни власти не винаги си дават труда да отговорят конкретно и по същество на писмени запитвания относно условията в затворите. Цитиран е един такъв отговор от 30 октомври 2014 година, който от гледна точка на германските съдебни институции е бил незадоволителен поради липса на конкретност и гаранции, че правата на екстрадираните ще бъдат спазвани. В този конкретен случай това се е превърнало и в основание да се отложи изпълнението на исканото екстрадиране.