Какво става в Румъния?

Коментар на Роберт Шварц:

Дежавю по румънски: отново в навечерието на президентски избори се разпада една без друго крехка правителствена конструкция. Предателство, измамено доверие, размяна на обиди и обвинения - в крайна сметка опозицията ще тръгне към вот на недоверие. Така се прави политика в Румъния открай време.

Изоставените социалдемократи (СДП) на министър-председателката Виорика Дънчила са се вкопчили във властта и възнамеряват да управляват с правителство на малцинството. В същото време доскорошните им партньори от уж либералната партия АЛДЕ плетат нови връзки с разбунтували се социалисти от обкръжението на бившия премиер Виктор Понта, а консервативната Национал-либерална партия (НЛП), която е в опозиция, осъзнава, че сега е моментът да действа, но въпреки това сякаш не смее да посегне към премиерския пост.

Провалът на социалдемократите

Румъния бележи траен икономически растеж, но въпреки това икономиката на страната е като разграден двор. Заплатите и пенсиите бяха повишени по политически причини и без финансово покритие, а оповестените с много апломб велики проекти в областта на здравеопазването и на недъгавата инфраструктура вече от три години си остават само на хартия - досега нищо не е свършено. И всеки, който точно в този момент поеме правителството, ще има доста да пати.

Управляващата все още СДП вече е изправена пред собствените си руини. Допитванията показват, че откакто спечели отчетлива победа на изборите през 2016 година, тя е изгубила половината от избирателите си, а междувременно "изгоряха" и близо 100 нейни министри. "Великият ѝ вожд" Ливиу Драгня е зад решетките заради корупция и злоупотреба с власт, а неговата марионетка Дънчила се опитва да подсигури собственото си политическо бъдеще и в резултат на това вече е подкарала каруцата към реката. Каруцата, в която седят и партията ѝ, и правителството. На международната сцена СДП се намира в изолация - заради неспирните ѝ атаки срещу върховенството на закона и правосъдието партията е черна овца дори в семейството на европейските социалисти ПЕС.

На Дънчила обаче властта ѝ се услажда и тя възнамерява да продължи, без да се интересува от загубите. Целта ѝ е ясна: президентството. Тъкмо това е и в дъното на сегашната правителствена криза. Лидерът на АЛДЕ и председател на Сената Калин Попеску-Търичану досега се надяваше, че има добри шансове да бъде издигнат като общ кандидат на коалицията. Но министър-председателката, която дълго време се проявяваше главно като незабележима и услужлива помощничка на своя велик кумир Драгня, обърка сметките на Търичану. Тя самата иска да превземе върха на властта в Румъния и вече оповести с фанфари кандидатурата си за президентските избори тази есен. На Дънчила ѝ бе пределно ясно, че покрай това нейното собствено правителство може да се разпадне. Но явно тя бе решила, че рискът си заслужава.

Рейтингът на Дънчила е катастрофален

Виорика Дънчила вече от доста време се изживява като майка на нацията, която е орисана за велики дела. И сякаш съвсем не забелязва факта, че рейтингът ѝ е катастрофален. Със 7,5% подкрепа тя дори не би влязла в тесния кръг кандидати за президентското кресло. Сегашният президент Клаус Йоханис, който отново се кандидатира с подкрепата на опозиционната НЛП, води в допитванията с голяма преднина пред всички останали, получавайки над 40% подкрепа.

От известно време насам Социалдемократическата партия лети към пропастта. В това няма съмнение. Но след сегашното си фиаско тази партия навярно за дълго време ще отиде на политическата резервна скамейка.