Какво става в Украйна?
През последните седмици, с известна самонавивка, можехме да повярваме, че положението в Източна Украйна все някак ще се нормализира. Вярно, че наблюдателите на ОССЕ на практика всеки ден съобщаваха за нарушения на примирието, но пък тежките оръжия почти не влизаха в действие. Сега обаче привидното спокойствие се изпари. Войските на тъй наречените „народни републики” в Донецк, подкрепяни от Русия, предприеха офанзива с танкове и минохвъргачки по продължение на важния транспортен коридор в западна посока. Тази офанзива навярно подготвя предстоящо голямо настъпление, от което всички в региона се опасяват от известно време насам.
А Русия продължава да твърди, че не участва в тази война
Засега никой не иска открито да говори за провал на споразумението от Минск. Наблюдателите предпочитат да използват формулировки като „нарушения” и „заплаха”. Западните политици изразяват загриженост и предупреждават, че има опасност насилието да навлезе в нова спирала. Но те повтарят това още от началото на конфликта и по този начин сякаш омаловажават сериозността на ситуацията. Нека да се запитаме: а възможно ли е изобщо да се спаси споразумението от Минск? Може ли един мирен план да бъде реалистичен, когато едната от двете страни изобщо няма интерес от постигането на договорените цели?
Едно доста нестабилно прекратяване на огъня и частично изтегляне на тежките оръжия - това са единствените две точки от споразумението, които що-годе се спазваха през изминалите месеци. До момента нито Киев, нито бунтовниците са предприели някакви сериозни стъпки към диалог. Украинското правителство не желае да признае представителите на „народните републики” за легитимни партньори в такъв диалог. Защото те взеха властта с насилие и благодарение на политическата и военна подкрепа на Русия. И искат да основат своята „Новорусия” на украинска земя. В този смисъл пространство за преговори изобщо няма, защото споразумението от Минск предвижда запазване на териториалната цялост на Украйна.
Русия и до днес не признава, че участва в тази война. Фактически обаче си имаме работа с руска инвазия в Украйна. На украинска земя загинаха много руски войници, други бяха пленени. Тази тема е толкова гореща, че наскоро в Русия беше приет дори специален закон, който забранява да се разпространява информация за обстоятелствата, при които са загинали представители на руските въоръжени сили. Подобни мерки обикновено се взимат единствено по време на война. И Русия наистина е във война. Съвсем наскоро всички видяхме дългите колони руски танкове, които се придвижват към украинската граница.
"Колосална опасност"
Нека да повторя: има редица признаци, че в Източна Украйна предстои масирана офанзива. Ако тя наистина стартира, споразумението от Минск отива направо в кошчето. Вече няма смисъл да си затваряме очите пред истината. По нищо не личи, че Русия или бунтовниците възнамеряват да се откажат от агресивните си планове. По този път до мир не се стига. А Украйна няма какво друго да направи, освен да предупреждава и да се въоръжава пред лицето на тази „колосална опасност”, както я нарече президентът Порошенко пред парламента.
Актуалният развой на украинската криза насочва всички погледи към срещата на Г-7, която започва в неделя в Германия. Дали не беше грешка, че Русия не получи покана? Неколцина германски политици смятат, че Русия трябваше да участва. Но бъркат. Не е редно да се преговаря с Путин за Украйна без участието на самите украинци. Г-7 просто не е подходящият формат за решаването на този конфликт. Въпреки това на срещата западните страни могат да разработят стратегията си занапред. Правилно е да продължават дипломатическия диалог с Москва и да настояват за по-нататъшното развитие на мирния процес, започнал в Минск. Нищо, че в момента той буксува. Друга алтернатива просто няма. Освен войната, разбира се. Успоредно с това на Русия ясно трябва да се каже, че всяка нова ескалация на украинския конфликт неминуемо ще доведе до драстично усилване на западните санкции.
Защото вече няма никакъв смисъл да си затваряме очите пред истината.