Какво става по македонските земи?

Вижда ли се краят на дълбоката политическа и етническа криза, която наскоро до доведе дори до кървави сблъсъци в парламента в Скопие? Може ли кабинетът на социалдемократите и албанските им съюзници да подобри чувствително отношенията със съседите на Македония? Защото през десетгодишното управление на Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ тези отношения сериозно пострадаха. Ще се промени ли нещо за онези македонски граждани, които смятат себе си за българи и кога най-после ще бъде подписан прословутият българо-македонски договор за приятелство и добросъседство? На един публичен дебат по тези въпроси в София експертите изобщо не бяха оптимистично настроени.

"Блатото" на Груевски

Евродепутатът Андрей Ковачев смята, че бъдещият македонски премиер Зоран Заев има волята да извади Македония от блатото, в което е била  завлечена по време на управлението на Груевски. „Надявам се, че Заев, макар и представител на партия-наследница на комунистите на Тито, заедно с номинирания за външен министър опитен дипломат Никола Димитров ще изпълнят заявките си за изграждане на най-добри отношения с България. Но нека не вярваме само на думите, а да видим и делата“, каза Ковачев. Според него, работата по договора за добросъседство с Македония още буксува в създадените за изработването му двустранни работни групи.

Западните Балкани - още дълго в чакалнята?

Бившата говорителка на МВнР Весела Чернева сподели впечатленията си от скорошни посещения в Скопие и Белград като представителка на Европейския съюз. Според нея Груевски и привържениците му са непримирими и ще продължат борбата срещу подготвяния от Заев кабинет. Чернева смята, че както Брюксел, така и българското европредседателство през 2018 г. не бива да дават напразни надежди за скорошно приемане на Македония в ЕС. Днешните сътресения и противопоставяне във всички държави от Западните Балкани, както и тежките поуки от приемането на България и Румъния обясняват защо процесът на разширение на ЕС в момента е напълно замрял, казва Чернева.

И пак за многострадалния българо-македонски договор

Заместник-ръководителят на Българския културен клуб в Македония Мирослав Ризински смята, че няма особена разлика между идеологиите на социалдемократите на Заев и ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. „Въпреки че Заев , който не членува в белградското лоби, прояви храброст при разбиването на политическия монопол на Груевски, не виждам нищо ново в подхода му към  решаването на спора с Гърция за името и към подписването на договора за добросъседство с България. А това са основните препъни-камъни  пред приобщаването на Македония към Евросъюза и НАТО. Страната още не е излязла от сферата на влияние на Белград. Доказателство е фактът, че високопоставен сръбски разузнавач е участвал в погрома над парламента и опозиционните депутати преди месец в Скопие. Политиката на Белград е да насажда сред македонските граждани страхова психоза, че техните врагове са Албания и България. В тази пропаганда се включи и руският външен министър Лавров, който заяви, че е налице опасността Македония да бъде поделена между София и Тирана. Тази атака несъмнено бе координирана между Москва и Белград", смята Ризински.

По негово мнение, Македония страда преди всичко от криза на идентичността, чиито последствия са политическите и етническите конфликти и разделения. Ризински се надява, че българската държава ще поднови усилията за подписването на многострадалния договор за добросъседство, с който да се решат и част от проблемите на хората с българско самосъзнание. Той закономерно поставя няколко въпроса, които не са от вчера: Защо в Македония няма български медии? Кой бави изграждането на съвременна транспортна връзка между двете страни? И бива ли културният обмен между България и Македония да е толкова вял?

В обобщение: и на тази дискусия имаше повече въпроси, отколкото отговори. А едно такова съотношение никога не е оптимистично.