Как Балканите станаха част от голямата игра

Балканите да се „замразят”, а ЕС да се занимава отново с тях едва когато е готов за това - до неотдавна в Брюксел и в големите европейски столици мислеха точно по този начин, смята политологът Иван Кръстев. Ала стана другояче. Първо избухна гръцката финансова криза, после Русия агресивно настъпи към съседите, възникнаха и напрежения около руските енергийни доставки през Балканите, надигна се бежанска вълна от Средния Изток, която минава пак през Балканите, а от самите балкански страни стотици хиляди кандидати за политическо убежище (от Западните Балкани) и „мигранти по бедност” (от България и Румъния) година след година продължават да се стичат към Европа и най-вече към Германия. Всички тези тежки сътресения отново катапултираха периферния европейски регион в самия център на голямата политика.

Балканите, това трудно дете

Ако не броим Турция, всеки десети европеец живее на Балканския полуостров. Регионът е много хетерогенен, но въпреки това в европейския контекст балканските страни имат помежду си много общи черти: бедност, икономическа и обществена изостаналост, дефектни правови държави, политическа нестабилност. А кризисната 2015 година допълнително изостри тези и без това достатъчно мъчителни проблеми. Ето защо ЕС спешно се нуждае от нови решения, от нови стратегии и инструменти за Балканите, смята Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа, която нарича региона „неразривна част от Европа”.

Наблюдателите са единодушни: на „трудното дете” трябва да се отдели повече внимание. И то в интерес на самата Европа. Най-вече миграционните потоци, които се насочват към Западна Европа от или през този регион, налагат бърза смяна на политиката. „С тези държави трябва да се разговаря. Вече не е достатъчно просто да се говори за тях, необходимо е да се говори със тях", казва Душан Релич от фондацията „Наука и политика”, мозъчния център на германското правителство. Той припомня, че голяма част от бежанците, потърсили политическо убежище в Германия през първата половина на годината, идват от държавите в Западните Балкани. Пак Германия е страната, приела и най-много от тъй наречените „мигранти по бедност”, идващи от България и Румъния - над 200 хиляди през последните две години. Често пъти това са роми, но също така и просто бедни хора, които бягат от липсата на перспектива у дома.

„Независимо дали става дума за държави-членки на ЕС или за такива, които още са в чакалнята - за целия регион са характерни един относително нисък стандарт на живот и висока младежка безработица. В Европа ножицата между Севера и Юга по отношение на приходи и благоденствие се разтваря все по-широко. През 2014 година протести имаше в Босна, през пролетта на 2015 - в Македония, напоследък и в Черна гора. Протестиращите навсякъде настояват за нова политическа култура, за нови икономически и демократични перспективи, за повече правова държава”, обобщава Йохана Даймел, пропускайки да спомене и аналогичните протести в България малко по-рано. А за да получат хората такава перспектива, са необходими усилията както на собствените им държави, така и на ЕС. В противен случай миграцията на тамошните граждани към Западна Европа ще продължи.

Добро и лошо

През втората половина на годината балканските страни привлякоха вниманието с една втора миграционна вълна. Стотици хиляди бежанци от Близкия и Среден Изток се отправиха на запад през страни като Гърция, Македония, Сърбия, отчасти през България, Хърватия и Словения. Специално за Македония и Сърбия никак не беше лесно да организират и канализират безпроблемното преминаване на тези хора. За щастие, до сериозни инциденти или насилие не се стигна. В същото време бежанците не са желани гости на Балканите, властите в балканските страни само гледат да ги отпратят по-бързо към Австрия и Германия. В тази връзка Душан Релич установява, че държави като Македония и Сърбия, които не членуват в ЕС, се отнасят към бежанците по-хуманно и по-цивилизовано, отколкото членките на ЕС: „Изненадващо тъкмо страните-членки на ЕС от региона „допринесоха” за това на запад отново да мислят лоши неща за Балканите, докато страните-нечленки дадоха най-вече положителен принос към имиджа на региона”.

Правителствата на държавите по протежение на така наречения „балкански маршрут” на бежанците много късно осъзнаха проблема и бяха съвършено неподготвени за притока на хора. Докато властите съумеят да внесат поне малко ред в придвижването на бежанците, каналджийски банди направиха добър бизнес с неволята на тези хора. Квотите за бежанци, които въведе ЕС, също предизвикаха недоволство в страните-членки от региона. Правителствата в Букурещ, София и Загреб със скърцане на зъби се съгласиха с квотите, но хората в тези три страни изобщо не гледат на бежанците с добро око. Антилибералните и ксенофобски тенденции са особено отчетливи в България. И може тъкмо поради това повечето бежанци заобикалят страната. Изобщо бежанците предизвикаха ново разделение в Европа, при което балканските страни попаднаха в една група не със западноевропейците, а със страни като Унгария, Полша и Балтийските държави.

Нова ера

Гигантските миграционни потоци от и през Балканите спешно поставят на дневен ред проблема за външните граници на ЕС. „Днес бежанската криза налага въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 години: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши къде минава границата на ЕС”, казва Иван Кръстев.

Не само ЕС, но и НАТО има на Балканите свои граници за опазване. През 2015 година от страните-членки на НАТО се чуваха тревожни гласове, предупреждаващи, че украинската криза поставя под заплаха и България и Румъния. Тези две страни подкрепят международните санкции срещу Русия, а плюс това между Букурещ и Москва има допълнително напрежение заради Молдова. Изобщо не бива да се подценяват и геополитическите и енергийно-политическите амбиции на Кремъл в региона. Йохана Даймел обобщава: „Типичен пример са две страни като Сърбия, която поддържа стратегическо партньорство с Русия, и Черна гора, която току-що получи покана за членство в НАТО. Вълната от бежанци и мигранти също има важен аспект, свързан с политиката за сигурност: религиозната радикализация на мюсюлманските общности в региона създава потенциална опасност както за съответните страни, така и за цяла Европа. По всички изброени въпроси Балканите играят важна роля за цяла Европа - особено днес”, заключава Даймел.