Как Москва отново внесе смут в България

Коментар от Иван Бедров:

България отказа на Русия достъп до въздушното си пространство за военно-транспортни полети към Сирия. В това нямаше да има новина, а само процедура, ако институциите бяха информирали изпреварващо и ако цялата поредица от събития не напомняше повече на умишлена провокация, в която пушекът е по-важен от огъня.

Хронологията

Всичко започна със съобщения в чуждестранни информационни сайтове рано сутринта във вторник: България е затворила небето си за Русия. Първоначално бяха цитирани руски и гръцки източници. Последва съобщение на Ройтерс, което цитира официален представител на българското Министерство на външните работи. Часове по-късно българската държава официално съобщи на гражданите си, че е решила да не издаде „разрешения за прелитания в българското въздушно пространство на руски военно-транспортни въздухоплавателни средства по маршрут от Руската федерация до Сирия в периода 1-24 септември 2015 година. Основанието за този отказ е свързано с некоректно посочена информация (...) относно целта на полетите и превозвания товар“.

Ден по-късно по същия начин - с неизвестен източник и в отделни медии, научихме, че конкретен руски военен полет с конкретен номер все пак е преминал над България в понеделник. Към този момент все още не знаехме кога е издаден отказът - преди или след като въпросният самолет е преминал над страната. Конспиративните теории отново изпревариха официалната информация, която дойде часове по-късно - руската страна е декларирала като цел на полета превоз на персонал на дипломатическа мисия. И затова България не е имала основание за отказ.

По това време гневните изказвания от Москва вече бяха факт, дежурните защитници на руските интереси вече бяха обвинили управляващите във всички смъртни грехове, а широката публика вече коментираше как „руснаците се подиграха с българското правителство“.

Всичко уж е по учебник...

Отказът на България не може да бъде новина. Външният министър Даниел Митов припомни, че с решения от 2011 и 2012 година Европейският съюз е наложил ограничения по отношение на доставките на определен вид стоки и услуги за режима на Башар Асад. И при положение, че има съмнения за товара, а руската страна отказва да приеме проверка на българска територия, никакви несъюзнически самолети (не само руски) няма как да прелитат над България.

Каква е глобалната игра на Русия около маневрите в Сирия е далеч по-важен въпрос, който обаче не успя да засенчи вътрешната буря в празна чаша. Докато управляващите създаваха дефицит на информация, медиите бяха наводнени от говорители, които обявиха правителството едва ли не за съюзник на „Ислямска държава“ и го обвиниха, че спирайки руските доставки, то де факто пречи на Сирия да воюва срещу джихадистите. Разминаването също се оказа без значение - нали самолетите нямаше да пренасят военно оборудване, а в същото време спирането им ощетява армията на Асад? Важното е, че в цялата шумотевица всеки можеше да говори каквото си иска, без казаното задължително да отговаря на истината и без да има кой да репликира подобни изявления.

...а нищо не е както трябва

Все по-убедително звучат оценките, че целта на руското искане е била именно Москва да получи отказ. Никой опитен дипломат не е очаквал, че страна от НАТО и ЕС, която досега е била солидарна включително и със санкциите срещу Русия, ще разреши неконтролирано прелитане на руски военни самолети. Отделен въпрос е дали най-прекият път към Сирия минава през България, но този въпрос няма как да получи отговор, без да бъде призната изолацията на Русия.

Изводът от всичко това: Москва за пореден път демонстрира, че може сравнително лесно да създаде вътрешнополитическа бъркотия в България. Причините за това са две. Първата е констатираната и преди свенливост на управляващите по отношение на отбранителната политика. България е в НАТО и решения като това за отхвърляне на руското искане трябва да бъдат огласявани достатъчно рано и достатъчно подробно. Втората причина е, че в България има и политически сили, и медии, които веднага реагират в защита на Москва и се възползват (напълно легитимно) от нерешителното говорене на властта.

Чак на третия ден от началото на тази история президентът Росен Плевнелиев каза на разбираем език това, което държавата трябваше да каже още преди чуждестранните медии да съобщят за отказа: „Няма да допускаме военно-транспортни самолети, които носят оръжие за Дамаск“. Звучи толкова просто, а винаги става толкова сложно.