Как национализмът погуби една държава

На 5 април 1992 г. - по време на мирна демонстрация в Сараево са убити двама души. И преди това в страната е имало въоръжени нападения, убийства и гонения, но тъкмо това последно злодеяние, извършено от босненско-сръбски снайперисти, маркира един повратен момент. Така започва дългогодишната обсада на Сараево и войната в Босна и Херцеговина, отнела живота на сто хиляди души. Стотици хиляди бяха прогонени от домовете им, а обширни територии от страната бяха напълно разрушени.

У хората този конфликт е оставил само спомени за нескончаем ужас. Оцелелите от войната си спомнят за свои загинали близки, съседи и приятели. А виновните никак не желаят да им бъде припомняно онова време. И ако все пак някой отвори дума за него, започват опроверженията и оправданията. Често в употреба влизат и заговорнически теории. Виновни винаги са другите. Или някакви чужди сили.

Който се разхожда из днешно Сараево и реши да влезе в сградата на международната администрация OHR, трябва да прекоси "моста на Суада и Олга". Той носи имената на първите жертви на войната в Босна - Суада Дилберович и Олга Сучич. На 5 април 1992 г. те са покосени от сръбски стрелци, заели позиции в отсрещния хотел "Холидей ин". Двете жени участвали в мирна демонстрация с над сто хиляди души. 34-годишната Олга била служителка в градската управа на Сараево, а 23-годишната Суада - студентка от хърватския пристанищен град Дубровник. Олга била католичка, а Суада - мюсюлманка.

Това, че двете жени са имали различни религии, не е било от значение за демонстрантите. Например за Игор, сърбин от Сараево. Той се включил в набързо сформираната група от доброволци, която разкрила убийците. Игор се присъединил и към снайперистки отряд, който издирвал и ликвидирал сръбски снайперисти по време на окупацията на града от армията на генерал Младич. От съображения за сигурност - тъй като е успял да покоси няколко противникови снайперисти - след войната Игор си сменя името и потъва в нелегалност. Подобна съдба имат и стотици други сърби от Сараево, които са смятани за предатели.

Срещу екстремизма

Защитниците на Сараево се сражавали не само за своя град, но и за правото на различните националности и религии мирно и толерантно да съжителстват помежду си. Генерал Йован Дивяк, защитникът на Сараево, казва: "Защитавахме ценностите на Европа срещу варварството".

Противниковата страна се стремяла да завземе колкото се може повече чужда територия и да прогони представителите на останалите етнически групи. Тези престъпления и етнически чистки са били дори предварително планирани. И не само от режима на сръбския президент Слободан Милошевич, но и от този на хърватския президент Франьо Туджман.

Според признанията на редица сръбски и хърватски политици и военни, президентите Милошевич и Туджман обсъдили още преди войната - на среща в Хърватия през март 1991 г. - подялбата на Босна и Херцеговина. Макар да били противници, двамата ги обединявал принципът на национализма. На практика основният конфликт по време на войната в Босна не е между сърбите, хърватите и мюсюлманите, колкото между внесения отвън национализъм и мултинационалното общество.

Победа за националистите

Победители в този конфликт излязоха националистите и от трите враждуващи страни. В Босна доминираща роля след края на войната придоби етническата група на бошняците, които са мюсюлмани. Старата босненска мултинационална и мултирелигиозна традиция днес е жива само в спомените на хората, в някои стари обичаи, сред интелектуалците, както и в културния и музикален живот на страната. Но политически тази традиция днес е загърбена.

На мирните преговори в Дейтън през 1995 г. международната общност одобри териториална подялба на страната по националистически критерии, с което на практика отрече забележителната култура на мултинационалното общуване, съществувало преди това. За съжаление Европа не успя да защити в Босна своите собствени ценностни разбирания. Дали пък възходът на национализма в днешния ЕС няма връзка с изхода на войната в Босна? Във всеки случай именно тогава беше пуснат от бутилката духът на екстремисткия национализъм. И дори беше възнаграден.

Ерих Ратфелдер е германски журналист на свободна практика, автор е на книги за историята на Балканите, за Босна и Косово. Той редовно пише за вестник "Тагесцайтунг". Живее в Сараево и Сплит.