Как Румен Радев внезапно се оказа застрашен

Един от “тримата големи”, както са известни в съдебната власт председателите на ВАС и ВКС и главният прокурор, се впуска в изборната надпревара за президент. Лозан Панов, чийто мандат начело на Върховния касационен съд изтича през февруари догодина, издигна за своя кауза независимостта на съдебната система, която отстояваше и на сегашния си пост. Какво значи това?

От безалтернативен за втори мандат, президентът Румен Радев внезапно се оказа застрашен. Инициативен комитет издигна кандидатурата на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, а неправителствената организация “Инициатива Правосъдие за всеки” - на председателя на ВКС Лозан Панов. ГЕРБ подкрепи академичната фигура, а зад Панов ще застане коалицията “Демократична България” (“Да, България”, ДСБ, Зелените).

Така отпадна и последната интрига за президентската кампания: ще имат ли ДБ свой кандидат, след като останалите съмишленици за промяна - “Продължаваме промяната” (ПП), “Изправи се. БГ” и “Има такъв народ”, подкрепиха Румен Радев. Привидно номинацията на Лозан Панов, дело на НПО и инициативен комитет, не въвлича “Демократична България” в процеса. Макар в социалните мрежи за кандидатурата на Панов да избухнаха възгласи на одобрение и ентусиазъм от привърженици на ДБ, припознали я за “своя”, колективните органи на обединението ще излязат с решение за подкрепа постфактум. Подобно действие оставя опция и за тези избиратели на ДБ, симпатизиращи на Румен Радев, да гласуват за втория му мандат на изборите на 14 ноември. В случай че от обединението директно бяха номинирали Лозан Панов, този акт би могъл да се изтълкува и като разделителна линия за “коалиция на промяната” с подкрепящите Радев партии.

Една динамична президентска кампания

С включването на висшия магистрат, редом с ректора на най-старото висше учебно заведение и бившия генерал - боен пилот, предизборната кампания получава силен заряд и не просто ще доминира над тази за парламентарните избори, но ще бъде и неин локомотив. Гражданите са изморени от трети поред парламентарни избори за една година и разочаровани от партиите и безплодните им опити да съставят правителство.

Но президентската кампания изведнъж се оказа заредена с напрежение предвид новите претенденти за “Дондуков” 2 - все хора, изградили кариера извън политиката, също като Радев. Инициативните комитети на Румен Радев и проф. Герджиков търсят максимално широк електорален обхват и са практически огледални по отношение на състава - актьори, учени, лекари, учители, певци, спортисти, известни личности.

Личност като Лозан Панов, издигналата го “Инициатива Правосъдие за всеки” и дошлите да го подкрепят пред президентството вчера се свързват с една кауза - за правова държава и реформа на съдебната система в името на нейната независимост. Това е и “брандът” на “Демократична България” - позиция, последователно отстоявана, също и разписана като механизъм за промени в предизборната програма.

Ще се става ли?

Макар че тази характеристика стеснява кръга избиратели, които да бъдат привлечени, и е различна от речите за обединение на гражданите с протегнати ръце или от кредото “да бъда с народа си”, тя връща обратно на терена разговора за съдебната реформа, началото на всички начала за реформи. Този разговор не успя да се състои в просъществувалите за 4 месеца два парламента.

Депутатите дори не го подеха, фокусирани върху охраната на главния прокурор Иван Гешев, отнета чрез законови промени, и провалените опити за закриване на спецправосъдието. Темата изпадна и от публичния дебат, превзет от канадското гражданство на Кирил Петков, опасността от екокатастрофа, в случай че в Черно море потъне корабът с азотна тор, скъпият ток, скъпият газ и прочие. Но още с първите си думи Лозан Панов даде да се разбере, че тази тема е незаобиколима в неговата кампания.

“Ако Кристиян беше тука - той би казал: ,,България се събужда бавно, ще се става!”, цитира председателят на ВКС една от знаменитите речи на покойния юрист Кристиян Таков, вдъхновил мнозина за каузата за правова държава. Ако не изчистим правосъдието, няма да се изчисти нищо останало, посочи и адвокат Велислав Величков от “Правосъдие за всеки”.

Неудобната тема за правосъдието

Кампанията на Панов ще помогне на “Демократична България” да затвърди политическата си идентичност, пострадала от конкуренцията на “Продължаваме промяната”. Съдебната реформа е заложена във фундамента на ДБ, но не е ключова за създателите на ПП, които я споменават, наред със “смяна на главния прокурор” по подразбиране - и толкоз.

А други асоциират правосъдието с вдигнатия юмрук на Радев. Самият Панов не спести критики към фаворита за втори мандат заради неговата безучастност по тази ключова тема чак до миналото лято. “Този катарзис се получи тогава, когато копоите на Гешев влезнаха в президентството. В този смисъл за мен това не е действие, провокирано от обществения интерес, а от личен интерес”, заяви Панов. Наред с това той определи кандидатурата на проф. Герджиков като начин “ДПС да се насочи към този пост”. “С това Движение имаме опит години наред като скрит съюзник на господин Борисов. Пример за това е Висшият съдебен съвет (ВСС), където тази спойка работи много добре”, заяви Панов.

Своята кариера като председател на ВКС обаче той също започна като избор на статуквото, тъй като го подкрепи мнозинство във ВСС, свързвано с ДПС и ГЕРБ. Но след това Панов, както написа “Капитал”, “се превърна в отрицание на онези, които го назначиха” - и ответният удар не закъсня под формата на различни проверки и опити за дискредитиране, дори и на съпругата му. Но всички те се провалиха. В словото си Лозан Панов също се върна към онзи период: “... Върнах се и към времето преди да оглавя ВКС и си спомних за „кандидата на Статуквото, дошъл да овладее този съд“. Стана ми някак драго да се обърна и видя назад, че с хвърлените камъни успях да съградя основи - основите на независимостта”.

Президентски дебати ще изяснят на обществото различните възгледи за тази лелеяна независимост. На единия от кандидатите вече ги знаем.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.