Как се промиват женски мозъци

Ето мнението на ливанската писателка Жумана Хадад, публикувано на страниците на в. "Ди Велт":

Ал Кайда е издала женско списание. Заглавието му е "Достойната жена". Публикува го "Fajr Center for Media", най-важното средище за пропаганда на споменатата организация. В първото издание на новото женско списание е поместено интервю с жената на един муджахедин, която с гордост и плам разказва за мнимото мъченичество на мъжа си - бляскав пример за всички жени как да окуражават мъжете в святата мисия на саможертвата.

Арабски абсурди

На корицата на списанието виждаме напълно забулена жена и до нея - абсурдна реклама на нов метод за грижи за лицето с надпис: "Стъпка по стъпка - към чистата кожа", макар на читателките едва ли да е позволено да излагат някога лицето си на слънце или да открият дори сантиметър от него пред хищния мъжки поглед. Пак на корицата: снимка на оръжие. Логично! Какво е жена без калашник под мишка?

Списанието се представя като "ислямско, джихадистко и феминистко". Няма да се впускам в парливите противоречия на това самоописание, а и в очевидното промиване на мозъци, за което това списание съдейства с цел да се произвеждат още повече непросветени, самоубийствени женски джихадисти.

Ал Кайда добре знае колко ефектна е жената с бурка, та нали тя може да се придвижва навсякъде, без да е нужно да си показва паспорта. Та по тази причина може да се превърне в човешка бомба, която незабелязано да се движи по улиците.

Задушени тела

Ал Кайда е достатъчно хитра, за да осъзнае колко ценно за терористичните цели е да се инвестира в женската половина от човечеството. Женското списание на Ал Кайда прави, с други думи, стъпка към модерното време. Браво, поздравления!

От друга страна, в Ливан, страната на "освободената жена" министерството на туризма не се притеснява да направи рекламен филм, който нескрито играе с ламтежа на туристите по ливанските жени.

Или тялото й се предлага като стока, или личността й се задушава под черна забрадка - честно казано, не знам как можеш да си жена в наши дни, без непрестанно да излизаш от кожата си от гняв към безмерните обиди, на които си изложена.

Простете, но наистина ли някой говореше за достойнство?