Как суфражетките се пребориха със системата

Смелост и отчаяние трябва да са накарали Емили Дейвисън да направи тези няколко крачки напред. На 4 юни 1913 година тя преодолява загражденията и излиза на хиподрума по време на Епсъм Дерби - точно когато конят на крал Джордж V се задава в устремен галоп. След миг жребецът прегазва жената, а тя, падайки, извиква: "суфраж" - английската дума за "избирателно право".

Всичко това се разиграва пред очите на хиляди зрители на най-известното за онова време конно надбягване. На трибуната са също така кралят и кралицата. Четири дни по-късно Дейвисън умира и се превръща в мъченица за жените, които наричат себе си суфражетки.

Тези жени се борят за правото на избирателен глас. Траурното шествие в Лондон се превръща в демонстрация на тяхната сила. И до днес не се знае със сигурност дали Дейвисън съзнателно жертва живота си или просто се решава на една смела постъпка заради каузата, за която се бори. Във всеки случай и тя, и нейните привърженички са готови на всичко, за да се преборят с истаблишмънта. "Започнали са да посещават неделните служби, на които са ходели и водещи политици, преследвали са ги дори на игрищата за голф, за да им развалят удоволствието", разказва за ДВ Даяна Аткинсън, авторка на книга за суфражетките. Тя допълва, че тези жени са прекрачвали, както никой друг дотогава, всички граници и правила за женско поведение.

Дела, а не думи

Десетилетия наред жените безуспешно се борят за своите избирателни права, а във Великобритания те са още по-ангажирани, отколкото другаде в Европа. Някои суфражетки са готови дори да нарушат закона в името на поставената цел. Сред тях са Емелин Панкхърст и нейните дъщери Кристабел и Силвия. През 1903 г. те основават Женския обществен и политически съюз.

"Били са много интелигентни жени, с истинско отношение към политиката. Чувствали са се като мисионерки, изглеждали са добре, били са добре облечени, остроумни и бляскави ораторки. Тези жени са били харизматични. Много млади дами са искали да бъдат като тях. Те са били техните попзвезди", казва Даяна Аткинсън.

С обаянието си те печелели за каузата си жени от различни слоеве и възрастови групи. Мотото им било: "Дела, а не думи". По-радикалните суфражетки чупели витрини, взривявали пощенски кутии, подпалвали празни сгради. Властите ги преследвали жестоко, разпръсквали със сила събранията им, затваряли ги. Но движението печелело нови и нови привърженички. Включително защото с модерните си убеждения и поведение суфражетките създавали своя запазена марка. Тя се разпознавала лесно и се харесвала на хората.

Пет години след смъртта на Емили Дейвисън, на 6 февруари 1918 година, целта на женското движение най-после е постигната: приет е закон, който разрешава на благосъстоятелни жени, навършили 30 години, да гласуват в избори. 

Дългият път до женското избирателно право

"Германия няма своята Емелин Панкхърст, която чупи витрини и отива в затвора. Но това не означава, че в Германия не възниква женско движение", посочва д-р Гила Дьоле от Архива за германското женско движение в Касел. Женското движение в Германия просто не е било толкова активно. "Независимо от това, още през 1865 г. в Лайпциг е основан женски съюз, който слага началото на женското движение в Германия", казва тя. Германското движение за женски права залага най-вече на петициите, внасяни в Райхстага. След Първата световна война и след края на монархията в Германия Райхстагът приема в крайна сметка нов избирателен закон, който отрежда на жените активно и пасивно избирателно право. Законът влиза в сила на 30 ноември 1918 година. А на 19 януари 1919 г. на жените е дадено и правото да участват с гласа си в изборите за парламент.

В други страни това се случва доста по-късно. В Швейцария - чак през 1971 г., а в Саудитска Арабия - през 2015 година. 

"Жени, които нямат избирателно право или се борят за други свои права, могат да се поучат от примера на суфражетките във Великобритания", казва Даяна Аткинсън: "Те произхождат от различни социални класи и от различни професионални групи, имат и различен житейски опит. И въпреки различията си се обединяват, за да постигнат голямата си цел - избирателно право за жените. За да постигат целите си днешните жени би трябвало да постъпват по същия начин.

"Не винаги е нужно да се проявява отчаяна смелост. Приятелството и солидарността също вършат чудесна работа", посочва Даяна Аткинсън.