Как ще догонваме румънците

Коментар от Ясен Бояджиев:

Реформите в България често и решително се ускоряват, но въпреки това рядко помръдват. Несъмнен шампион в това отношение е съдебната реформа. Така стана и през последната година: тъкмо да потегли, заредена обилно с идеи, добри намерения, обещания и заклинания, и пак забуксува на място. Защото отново се оказа, че има по-мощни интереси и сили, които в решителния момент накараха почти всички партии в парламента дружно да „скочат на спирачките” и да окастрят необходимите за реформата конституционни поправки.

"За половин година ще догоним румънците"

Последва най-критичният досега доклад на Европейската комисия, а председателят ѝ наруши 10-годишното табу и отдели Румъния от България, като обясни, че за едната мониторингът ще отпадне скоро, а за другата - не. Паралелно вероятно е имало и други, не толкова видими, но още по-неприятни сигнали, предупреждения и заплахи, така че българският министър-председател изведнъж прозря, че образът в огледалото му изглежда съмнителен за „нормалните хора” и затова започна да се разграничава от Пеевски, а след това обяви и ново ускоряване на съдебната реформа.

„Много сме амбицирани ... Всичко, което е необходимо, се надявам до средата на годината да го задвижим с пълна сила ... За половин година ще догоним румънците и ще бъдем за пример", зарече се за пореден път Борисов. Заместниците му в правителството пък заговориха, че е „време да се амбицираме”, „редно е да се мобилизираме” и „колкото може по-бързо” „да се направи всичко възможно, за да може България да навакса в областите, в които изостава”.

Първият тест

По стечение на обстоятелствата само ден-два по-късно се удаде прекрасна възможност да се премине от думи към дела - предстоеше парламентът да избере десетте членове на новия съдебен инспекторат.

С една от малкото останали положителни промени в конституцията, на тази институция бяха дадени нови правомощия. Тя вече няма просто да следи формално за хода на делата, а ще прави проверки за почтеност и конфликт на интереси, за пълнотата и верността на имуществените декларации, за прояви, уронващи престижа на съдебната власт и свързани с нарушаване независимостта на съдии, прокурори и следователи. С други думи: инспекторатът би трябвало да се превърне в гарант за моралния и професионален интегритет на магистратите и филтър срещу корупционните практики и зависимостите в съдебната власт. Което обаче може да стане само ако самите инспектори отговарят на най-високите и строги критерии за професионализъм, нравственост и независимост. Затова техният избор бе от ключово значение за съдебната реформа.

По старата инерция

Партиите в парламента имаха предостатъчно време да направят този избор както трябва, но пак не го сториха. Както в много други подобни случаи, те отново си разпределиха местата на квотен партиен принцип чрез предварителни задкулисни договорки, така че никой (включително и повечето от самите депутати) не разбра кой заради какви качества или недостатъци е избран или не е. Самото гласуване премина делово под строй за по-малко от час, без каквото и да било представяне, мотивиране и обсъждане на кандидатурите. Чу се само как от микрофона председателката на парламента изчита трите им имена, а в залата депутатите си подсказват, за да не стане някоя грешка.

Пренебрегнати бяха по-голямата част от номинациите на магистратската общност, както и искането на главния съдебен инспектор да бъдат избрани повече съдии, отколкото прокурори и следователи. Какви са позициите на избраните по въпросите на съдебната реформа, както и дали въобще имат такива позиции, не стана ясно. Затова пък е очевидно, че сред тях попаднаха хора, обвързани със статуквото в съдебната власт, участници в някои от скандалните схеми, разиграли се в нея през последните години.

До какво води прилагането на този метод на избор, е добре известно. Достатъчно е да се погледнат делата на непробиваемото мнозинство в днешния Висш съдебен съвет. Затова засега изглежда много вероятно и новият съдебен инспекторат да се впише в тази традиция - като марионетка на политически и икономически интереси, а не гарант за морал и независимост и филтър срещу корупцията. Това не е „задвижване с пълна сила”, а имитация на движение по силата на старата порочна инерция.