Капитанът напуска последен

На 3 август 1991 г. в машинното отделение на гръцкия круизен кораб "Океанос" избухва експлозия. Корабът със стотици хора на борда претърпява авария пред южноафриканските брегове, наклонява се настрани и започва бавно да потъва. Спасението на пътниците е в ръцете на екипажа. Повечето негови членове обаче бързат да напуснат кораба, към 200 пасажери са изоставени. На помощ идват хеликоптери, а един от първите, които се качват, е капитанът Янис Аваранас. Десетки мъже, жени и деца на борда продължават да треперят за живота си. По-късно Аваранас казва: "Щом съм дал заповед за напускане на кораба, все едно е кога го напускам аз. Заповедта се отнася до всички. Ако някои искат да останат - могат да останат."

Отговорност докрай

Така Аваранас нарушава един от най-старите закони на корабоплаването: при извънредни обстоятелства капитанът винаги напуска кораба последен. Дали обаче това наистина е правило или по-скоро мит? Професор Уве Йениш, експерт по международно морско право в университета в Кил, казва, че това правило трябва да се разглежда отделно от останалите предписания. Имайки предвид, че капитанът е този, който носи цялата отговорност за кораба и пътниците, пак той би трябвало да ръководи и евакуацията в случай на авария. "Капитанът би трябвало да бъде като баща на своя кораб", посочва професор Йениш, според когото това е нещо обичайно. Но никъде не е записано.

Международната морска организация със седалище в Лондон регулира сигурността на корабоплаването по света. Качественият контрол по изпълнението на правилата обаче се изпълнява от отделните държави, казва Йениш. В случая с авариралия лайнер "Коста Конкордия" би трябвало да се задейства италианската администрация, придържайки се към международните предписания.

И вицепрезидентът на Съюза на германските капитани и морски офицери Вили Витиг смята, че капитанът носи безусловната отговорност за своя кораб. Същевременно Витиг отбелязва, че има случаи, в които капитанът би изпълнил най-добре ангажиментите си, ако е извън кораба - за да има по-широк поглед върху нещата. Все пак ресурсите, които биха позволили изпълнението на тези ангажименти, се намират естествено на кораба. И ако капитанът напусне кораба си преждевременно, това не е непременно незаконно, но определено е твърде необичайно.

При лайнерите всичко е по-сложно

Много експерти обаче се съмняват, че при мащабите, достигнати междувременно от круизните лайнери, капитанът би бил в състояние да ръководи евакуацията. Според Вили Витиг авариите често са толкова комплексни, че един-единствен човек не е в с ъстояние да разпорежда последващите мерки. Йенс Петер Хофман, експерт по сигурността на корабите, също не допуска, че гладкото протичане на евакуацията би било винаги възможно. "Ако един кораб изведнъж се наклони на 30-40 градуса, всичко това няма как да функционира", казва Хофман. Освен това често на борда има стотици членове на екипажа, но само 30-40 са истинските моряци, които са достатъчно добре подготвени за действия при сериозни инциденти.

Уве Йениш от университета в Кил смята, че системата на круизните кораби излиза извън всякакви рамки. Междувременно корабите са станали прекалено грамадни. "Организирането на евакуацията на 4-5000 души е херкулесова задача", смята професорът. Преминаващи по цялата дължина на корпуса палуби днес вече почти няма. Кабините обичайно имат собствени балкони. Което затруднява достъпа до спасителните лодки. Освен това етажите са безброй.

Нищо ново от "Титаник" насам?

Излиза, че корабите вече се строят по такъв начин, че разумното провеждане на евакуацията се оказва невъзможно. "Тези кораби би трябвало да бъдат малко по-малки, да бъдат направени по-разумно, по-човешки", казва Йениш. Той задава и въпроса защо корабът с голяма пробойна се обръща толкова бързо. "Нима от времената на "Титаник" досега не са били взети никакви поуки? Би трябвало да е възможно при навлизането на водата тя да не се разпространи непременно навсякъде."

Потъването на "Титаник" през 1912 г. е може би най-известната в световен мащаб морска катастрофа. На борда са се намирали 2 200 души, загиналите при потъването на кораба са 1 500. Сред тях е и капитанът. Той остава докрая на борда на кораба.