КГБ е убило Камю?

Почитателите на Албер Камю често разглеждат смъртта му като потвърждение на неговите тези: на 4 януари 1960 година философът-екзистенциалист умира при автомобилна катастрофа. Зад волана седи Мишел Галимар, племенник на издателя Галимар. Първоначално Камю иска да се върне в Париж с влак, след инцидента в якето му е намерен закупеният билет от Лурмарин за столицата. В последния момент обаче Галимар го убеждава да тръгнат с неговата кола - стилен спортен автомобил с 355 конски сили.

Явно за да демонстрира превъзходството си над останалите смъртни, шофьорът лети със 130 км/ч при разрешени 90. Неизбежното се случва в 13.55 часа, когато колата изхвърча от улицата, помита едно дърво и, прелитайки 13 метра, се забива в един чинар. Достатъчно е да се види как изглежда автомобилът след катастрофата, за да стане ясно, че Камю и приятелят му не са имали никакъв шанс. Мишел Галимар се бори още шест дни за живота си, напразно. На задната седалка седят съпругата му Жанин, току-що навършилата пълнолетие дъщеря Ан и кучето Флок - всичките оцеляват и то без тежки наранявания.

Дългата ръка на КГБ?

Галимар е обичал бързите коли, но не е бил от хората, които са шофирали рисковано или са били известни с това, че препускат по улиците. Причините за катастрофата си остават неизяснени. Предположенията на полицията са заледен участък и евентуално спукана гума. Официално потвърждение на тази версия обаче няма.

51 години след инцидента една друга теория разбуни духовете: възможно ли е сътрудници на КГБ да са манипулирали автомобила, за да предизвикат катастрофата и така да се отърват от един яростен критик на СССР в лицето на Камю? Че е възможно, възможно е, но дали е било така? Теорията е дръзка и е съживена от италианския автор Джовани Катели. Докато чете дневниците на чешкия писател Ян Забрана, Катели установява, че в италианския превод липсва цял един пасаж, в който Забрана разсъждава върху смъртта на Албер Камю.

Чешкият писател произхожда от дисидентско семейство, става известен като преводач на Алън Гинзбърг, Джоузеф Конрад и Борис Пастернак. Той умира през 1984 г. на 53-годишна възраст. Дневниците му се разпростират на 1100 страници и излизат в Чехия през 1992 г. В тях четем например следния пасаж: "Чух нещо много интригуващо от устата на човек, който знае много неща и разполага с добри източници. Според него катастрофата, при която загива Албер Камю през 1960 година, е дело на съветски шпиони. Те повреждат една от гумите на автомобила, използвайки специално устройство, което се врязва в гумата при развиването на определена скорост."

Неудобният Камю

По-нататък Забрана пише, че заповедта за "премахването" на френския писател е дошла лично от съветския външен министър Дмитрий Шепилов. В статия от 1957 г. Камю обвинява именно министъра за бруталното потушаване на унгарските размирици от 1956 година. Година по-късно Камю открито се застъпва за Борис Пастернак, чиито произведения са забранени от Сталин. За италианския вестник "Кориере дела Сера", където излиза откритието на Джовани Катали, "прегрешенията" на Камю са достатъчни, за да бъде убит. Преди това те са достатъчни за разрива между него и Жан-Пол Сартър, защото за разлика от Сартър, Камю не може повече да игнорира тоталитарната същност на съветската политическа система.

Дали теорията за дългата ръка на КГБ е истина или не, едва ли някога ще се разбере. Истина е обаче, че автомобилът на Мишел Галимар е бил известен с многото си технически несъвършенства. Между другото фирмата фалира няколко години по-късно. Едно качество обаче моделите Fаcel Vega действително имат - никога не избухват в пламъци. И на това дължим ръкописа на романа "Първият човек", който Албер Камю носи със себе си по време на злополучното пътуване. Книгата е издадена през 1994 година.