Киев: между чумата и холерата
13 май 2014През последните няколко месеца конфликтът в Украйна прерасна в невероятно объркана политическа криза. Шансовете за лесно и трайно решение изглеждат напълно безнадеждни. Вече е ясно, че в този конфликт не може да има категорични победители, а по-скоро - само губещи. Провалът на договореностите от Женева пък показа колко крехки са формалните компромиси.
Извършеното в нарушение на международното право анексиране на Крим от Русия и политиката на Кремъл за дестабилизирането на Източна Украйна показват, че Москва няма интерес от намаляване на напрежението. Въпреки това тъкмо сега явно се разкрива известна възможност за разведряване. И то независимо от факта, че след така наречените референдуми в Донецк и Луганск и новите санкции на ЕС ситуацията на пръв поглед продължава да ескалира.
Планът на Берлин
Зад кулисите, германската дипломация полага усилия да свика кръгла маса с участието на всички политически играчи в Украйна. Разговорите би трябвало да се проведат под егидата на ОССЕ и под ръководството на германския дипломат Волфганг Ишингер и официални украински представители. Има сериозни основания да се предположи, че този план се ползва с принципно одобрение от страна на руския президент Путин. Неговият призив към сепаратистите да отложат "референдума" за самоопределение, може да се тълкува и като умишлена маневра за отклоняване на вниманието без сериозно политическо съдържание.
Москва обаче реагира подчертано сдържано на двата "референдума" в Източна Украйна, което се отличава съществено от предишната й реакция по отношение на фарса с допитването в Крим. Молбата на сепаратистите за присъединяването на двете области към Русия все още не е получила официален отговор от Москва. Самият президент Путин засега не е е заел категорична позиция по въпроса.
От решаващо значение ще е дали германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и останалите посредници ще съумеят да убедят временния президент Турчинов и премиера Яценюк в необходимостта от провеждане на преговори край кръглата маса. Напълно разбираемо е, че спрямо тази идея съществуват сериозни резерви. С право би могло да се твърди, че Кремъл е заинтересован от подобни разговори само защото междувременно е в състояние да ги води от позицията на силата, която си извоюва с помощта на безотговорни действия и нелегални акции на сепаратисти.
Освен това идеята за свикване на кръгла маса сама по себе си няма да реши най-сложните въпроси - а именно: с какъв мандат сепаратистите биха могли да участват в подобни преговори? Ще има ли наистина президентски избори на 25 май? И дали воденето на тези преговори няма на практика да легитимира отцепването на Крим? Казано накратко: украинското ръководство е изправено пред много трудни решения.
Преговори или отцепване
Но пък какви са алтернативите? Последните няколко седмици показаха ясно с каква бруталност и безогледност Русия преследва собствените си интереси. Загатнатото от Москва съгласие за провеждането на кръгла маса под егидата на ОССЕ не бива да подвежда към предположението, че Кремъл е склонен да отстъпи от целите си. В отношенията с Русия няма никакво място за политическа наивност. Ясно е, че Москва несъмнено ще се опита да "използва" и кръглата маса, за да си осигури право на глас за политическото бъдеще на Украйна, а в случай, че преговорите забуксуват, и за да се опита да стимулира разцеплението на Украйна.
Ако предложението за свикване на кръгла маса се провали, може да се очаква, че конфликтът в Украйна ще са задълбочи, а Москва ще уважи искането на проруските сепаратисти. Затова политическото ръководство в Киев е принудено да избира между чумата и холерата.
Инго Мантойфел ръководи руската редакция на Дойче веле