Кипър: поредният провал

На масата за преговори бе поставен планът на ООН за обединение на разделения от 1974 остров Кипър. Но дори огромният натиск, упражняван този път от всички страни, не можа да накара кипърските гърци и турци да приемат плана Анан. Това не е и чудно, тъй като през последните трийсет години нямаше почти никакво сближение между враждуващите страни. Но най-вече, през този дълъг период те не направиха нищо, за да покълне доверие между двете народностни групи и да се разсеят страховете и предубежденията. Напротив: те ги разпалиха дори още повече. Нямаше дори зачатъци на усилия за преодоляване на болезненото и за двете страни минало, без което е невъзможно политическо разбирателство.

За разлика от всички предишни усилия, този път обаче последната дума има населението в двете половини на разделения остров. Това е голям напредък в сравнение с 1960, когато на кипърчани просто бе наложена една конституция отвън. Само че сега кипърските гърци и кипърските турци ще трябва в много къс срок да си създадат мнение за един план, който почти не познават в подробности и който политиците тълкуват, както им угажда.

Шансовете, планът Анан да бъде одобрен в гръцката половина на Кипър са малки. Политическото ръководство отхвърли предложения на преговорите в Швейцария последен вариант, който в някои точки несъмнено облагоприятства кипърските турци. Само че голяма съпротива имаше в гръцката половина и срещу първия вариант. Явно с течение на времето се е увеличил броят на онези, които изобщо не искат обединение на Кипър и поделяне на властта с турците.

Освен това в течение на всички тези години ръководството на кипърските гърци така и не ги подготви хората за простия факт, че политическото уреждане на конфликта ще изисква някои болезнени отстъпки. Напротив: политиците подклаждаха най-нереалистични очаквания. Доскоро ръководството на кипърските гърци изобщо нямаше нужда да покаже къде стои, тъй като винаги можеше да се оправдае с обструкционистката линия на турския Север. С укрепването на позициите на турската опозиция обаче това положение се промени поне отчасти. На преговорите в Швейцария турците проявиха по-голяма готовност за компромис - та дори и затова, защото очакваха, че гърците ще кажат "не".

Защо кипърските гърци да приемат плана Анан, който освен това изисква от тях големи жертви? Гърците си живеят добре и, без значение какъв ще бъде изходът от предстоящия референдум на 1 май, те така или иначе ще влязат в ЕС - макар и да не печелят симпатии с това си поведение.

Несигурно е също дали планът ще бъде одобрен и от кипърските турци. Техният дългогодишен политически водач Рауф Денкташ ще направи всичко възможно, за да осуети това. Той не участва в последните преговори, а предпочете да си остане у дома и да продължи да подклажда страховете на сънародниците си. Правителството в Анкара, което се натиска за определянето до края на годината на дата за започване на преговори за членство в ЕС, се вижда с укрепнали позиции; то може да каже, че с подкрепата си за плана Анан е направило всичко възможно за постигането на политическо уреждане на кипърския проблем. Остава да се види как ще се ангажира Анкара в борбата за референдума на Кипър; същото се отнася впрочем и за Атина.

Изглежда обаче, че най-много ще изгубят онези кипърски турци, които свързват с обединението и влизането в ЕС надеждите си за край на своята политическа и икономическа изолация. Ако кипърските гърци отхвърлят плана на ООН, което е най-вероятно, тогава кипърските турци, дори и да кажат "да", ще трябва да останат извън ЕС.