"Китайската мечта“ не е "американската мечта“

Останалият свят гледа с изумление как само за три десетилетия Китай постигна значителен възход - от бедняшка колиба страната израсна до глобална икономическа сила. Междувременно на мястото на възхищението от китайския напредък започва да се настаняват все повече и опасения.  

Китайците обаче – и специално политическата класа в Пекин – смятат, че възходът на тяхната страна всъщност представлява корекция на една историческа аномалия. Пропагандистки този възглед се обслужва от теорията на Си Цзинпин за "китайската мечта". Откакто той дойде на власт през 2012, китайският държавен и партиен ръководител обещава на китайския народ да му върне предишното величие. По този начин Си умело се възползва от силния интерес на китайците към тяхната история. 

Дори модерните китайци се възприемат като наследници на хилядолетна цивилизация, която чак до 16 век е имала водещи в света позиции в културно, научно и техническо отношение. Още древните китайци са вярвали, че тяхната империя се намира "в центъра на света", заобиколена от варвари, които са привлечени от сияйния блясък на китайската цивилизация.

"Век на позора"

На този фон обаче още повече изпъква т.нар. "Век на позора". Началото му е добре известно: през 1842 Англия принуждава Китай да отвори своите пристанища за британския опиум. В първия от т.нар. "неравноправни договори" Китай е бил принуден да отстъпи Хонконг на Англия. После Китайската комунистическа партия (ККП) провъзгласява през 1949 г. официално Китайската народна република, което временно слага край на тези исторически превратности. 

Този "век на позора" се осъзнава като антипод на днешния китайския възход. Кой ли си спомня, че китайският дял в световния брутен продукт през 1820 година е възлизал на повече от 30 на сто? След редица вътрешнокитайски размирици, колониална експлоатация, разпад на държавата, японска окупация и гражданска война обаче този дял през 1950-те години спада до едва 5%.

Фантомната болка от загубата на имперското си величие и до днес остава живо в колективната памет на китайците. В учебниците по история, в множество телевизионни продукции и публикации в печата постоянно се натяква за унижението на китайската нация от чуждите сили, за упадъка и бедността. Тази култура на спомена създава благоприятна почва за масовата ефективност на прокламираната от Си Цзинпин "китайска мечта". А тази наложена отгоре колективна визия е пълната противоположност на "американската мечта" за лично щастие.

"Реална световна сила до 2049"

Плановете за "Голямото възраждане на китайската нация" обхващат периода чак до 2049 година: За 100-ия рожден ден на Народната република е предвидено Китай да се превърне в истинска световна сила. Тук за пореден път става ясно, че колкото по-възвишени са целите, и колкото по-далечно е бъдещето, в което те ще бъдат изпълнени, толкова по-големи жертви могат да бъдат изисквани от хората. Щом като става въпрос за толкова възвишена цел - за "възраждането на китайската нация", от гледна точка на Пекин какво тук значат някакви си там граждански свободи или правова държавност? Затова редица инакомислещи, защитници на човешките права и дори техните адвокати редовно се озовават в затвора. Свободите, които са били постигнати преди, включително и в медиите, междувременно се орязват.

Визията за "китайската мечта" е толкова неясна и същевременно обхватна, че дава възможност за транспортирането на всевъзможни послания. А който има правото да тълкува съдържанието на въпросната формула, може да обяви всичко, което си пожелае, за част от стратегията за реализирането на "китайската мечта". Когато Си през април посети великия язовир "Три Клисури" на река Яндзъ, той например назова способността за самостоятелно техническо развитие на страната именно за брънка в тази верига. Когато през март Си се срещна с високопоставени военни, със същото значение се сдоби и необходимостта от по-силно преплитане между гражданската и военната сфера. А факторите, които постоянно биват споменавани в тази връзка, са: единството на нацията и увеличаването на китайската мощ.

Заради своята многозначност, "китайската мечта" е подходяща и като инструмент за разпалване на все по-ясно проявяващия се през последните две десетилетия китайски национализъм. Той е важен като източник за легитимирането на господството на ККП, защото в идеологическо отношение тя е куха: превърнала се е в организатор, макар и високо ефективен, на държавния капитализъм. Нейните функционери и чиновници са онези, които извличат полза от всичко това, напук на безпрецедентните по своята строгост антикорупционни кампании.

Силното позициониране на Китай в спора с Япония в района на Източнокитайско море и създаването на изкуствени острови в Южнокитайско море обслужват съзнателно подклажданите националистически очаквания на родната публика.

Новата "империя в центъра"

Включително и мащабният проект на Си за "Нов път на коприната" добре приляга към проекта за "китайската мечта". С огромни средства се създават инфраструктурни и транспортни проекти в близкото или по-далечно обкръжение на Китай. В рамките на този амбициозен проект Китай в момента е единствената страна в света, която следва своя глобална визия.

С умелата си инвестиционна политика Китай все повече успява да превърне икономическата си мощ в инструмент за оказване на политическо влияние. Новите транспортни връзки, новите икономически контакти по съвсем естествен начин се превръщат в елемент за осъществяването на "китайската мечта" – подсилвайки ролята на Китай като гравитационен център в евразийското пространство и като нова "империя в центъра". Несъмненото внушение е, че някой ден тя отново ще озарява целия свят. Неслучайно преди време официалният партиен печатен орган на ККП сложи знак за равенство между "китайската мечта" и "мечтата на целия свят".