Китай отново иска да е номер едно в света

За 70-годишнината от основаването на Народната република, Китайската комунистическа партия (ККП) с гордост изтъква това, че Китай е успял да се превърне във втората най-голяма икономика в света. По някои други показатели Китай е сред водещите нации в света или дори заема първото място: например по обема на чуждите валутни резерви, по дължината на изградените линии за високоскоростни влакове или по броя на мобилните телефони в употреба. Много от тези рекорди обаче се дължат на огромното по брой население на страната, а не на необикновените успехи на нейното ръководство.

А ако вземем предвид икономическата дееспособност на глава от населението, оценката няма как да е особено висока: по този показател Тайван, Япония и Южна Корея значително изпреварват Народната република, която МВФ поставя едва на 73-то място. А какво да кажем за твърдението на китайските комунисти, че са "избавили стотици милиони хора от мизерията"? Това си е чисто фалшифициране на истината.

В  началото на 1990-те години стотици милиони китайци наистина успяха да се спасят от бедността, но това е тяхна лична заслуга - те го постигнаха с цената на изнурителен труд на удължено работно време при мизерно заплащане и без всякаква синдикална и правна защита от страна на независими съдилища. Това създаде благодатна бизнес-среда за големите мултинационални компании, от която се обогати и комунистическият елит на страната. През 2018 година най-богатите 153 китайски депутати са  притежавали общо състояние от 650 милиарда щатски долара, което горе-долу отговаря на икономическата мощ на Швейцария. 

Мрачното наследство на Мао

Не е нов фактът, че между официалните изказвания и реалната действителност в Китай няма нищо общо. Едва ли има китайци, които да виждат някакъв рационален смисъл във фразите на Си Цзинпин, който все повтаря: "Ние се придържаме твърдо и неотклонно към китайския тип социализъм". Затова пък всеки знае какъв е дълбокият смисъл на това изречение: "Дръж си езика зад зъбите и слушай Партията!"

Политическата злоупотреба с езика е фатално наследство от ерата на Мао Дзъдун и неговата Културна революция. А Си Цзинпин и ръководството на Комунистическата партия не могат да се откажат от него току-така: Мао им е нужен като пример и ориентир. Други програмни насоки те не са в състояние да открият.

Както е известно, Мао накара китайците да вярват в безумната мания за някакво национално превъзходство, съчетана с претенции за световно лидерство. Тази заблуда, причинила огромни човешки страдания, завърши с хаос и повечето китайци си обещаха станалото никога повече да не се повтаря.

Но днес, 4 десетилетия по-късно, официален Китай отново е решен да стане "№ 1 в света", а „китайските особености" отново се превръщат в достойнство. Към „гордите" технологични достижения на новото време спадат например камерите за видеонаблюдение, които позволяват разпознаване на лица, както и националната база-данни за оценка на благонадеждността на гражданите.

Ако безумният проект на Си Цзинпин успее, това ще бъде лошо и за Китай, и за света. Но също и един негов провал крие опасности, защото не знаем колко дълго би продължил хаосът, който ще последва, и какви ще бъдат последиците от това за света. Може ли да се намери някакъв среден път, по който с мирни средства да се създаде един Китай „с човешко лице"? Онези китайци, които работят  в името на тази кауза, за съжаление, не разполагат с почти никакво влияние.

Ще има ли скоро смяна на върха?

Цели 70 години след основаването на Народната република, господството на Комунистическата партия изглежда доста стабилно. Но нека все пак видим в какво положение се намира нейният пръв ръководител. В момента Си Цзинпин е принуден да се бори срещу най-различни неща: демократичното движение в Хонконг, търговската война на Тръмп, свинския грип в страната, който оскъпява живота на хората, и признаците, че китайската икономика постепенно забавя ход. Когато един-единствен човек е концентрирал цялата власт в ръцете си, какъвто е случаят със Си Цзинпин, и отговорността е изцяло негова.

Бившите водачи, които са съгрешили, по стара комунистическа традиция, неизменно се оказваха зад решетките. Техните семейства също не са били защитени от разправа. След смъртта на Мао неговата съпруга, например,  се озова в затвора.

Преди броени дни издателите на теоретичното списание на ККП Qiushi направиха нещо странно - публикуваха реч на Си Цзинпин от 2014 година. В нея китайският ръководител казва, че една здрава политическа система се нуждае от "планирана смяна на ръководството". Известно е, че още преди години Си премахна ограничението на управленските мандати на държавния глава. Каквото и да означава публикуването на тази стара реч: ако Си междувременно е премислил едновремешната си позиция, не е трудно да се досетим какви биха могли да са причините за това.

******

Вижте и това видео на ДВ: