Класическата античност: секс, коне и политика

С латинската дума classicus е била обозначавана “първата класа” на римските легиони – тежко въоръжените пехотинци. За Лейн Фокс древните гърци и римляни си остават “първата класа” на световната историческа сцена, затова и тяхната епоха с право носи определението “класическа”. Грандиозната панорама, която известният английски историк разгръща в своята книга “Класическата античност”, е нещо повече от историческо изследване – това е увлекателен роман за отрязъка от близо 1000 години между Омир и Адриан, написан на характерния за англоезичната историография понятен език, подправен с хумор и любопитни подробности, без теоретичен баласт.

За тревата в историята

Сексът например е една от централните нишки в книгата, от сексуалния живот на големите фигури до обществените норми, променящи се с мястото и времето: гръцката култура е допускала хомосексуални отношения между мъже с еднакво социално положение, но обикновено не на еднаква възраст, докато в Рим такива отношения са били допустими само между свободни граждани и роби. Друга нишка в разказа - конете - идва директно от хобито на Лейн Фокс: той е запален ездач и като научен консултант на режисьора Оливър Стоун за филма “Александър” има честта да се появи на екрана в първата редица при една кавалерийска атака. Узнаваме, че за разлика от героите на Омир, гръцките аристократи от архаичната епоха се бият и от гърба на коня си, който яздят без стреме и седло; научаваме нещичко дори за сравнителните качества на тревата като конска храна.

Но все пак в центъра на вниманието стоят не конете и сексът, а историческите събития, изпъстрени с портрети на царе и императори, пълководци и философи, мнозина от които са притежавали невероятното самочувствие да смятат, че градят световната история. Авторът описва пластично епиката на Омир, гръцката демокрация и философия, завоеванията на Александър и културния разцвет при управлението на диадохите. Три глави са посветени на римската република, основаването на принципата от Август и апогея на империята в началото на 2 век. Повествованието завършва в 125 г. с император Адриан, който иска да знае от делфийския оракул къде се е родил Омир и кои са били родителите му.

Икона на демокрацията

Книгата на преподаващия в Оксфорд историк и запален градинар изобилства с остроумни обобщения и поанти: виждаме Платон като политически ревизионист, чиято кошмарна “идеална държава” е била “за щастие” игнорирана от гърците; Цицерон оживява пред очите ни като консервативен кариерист, а Цезар като ненадминат популист. В съответствие с английската традиция, гърците на Лейн Фокс са “облагородени от свободата”, а икона на тази свобода за него – в тон с английската слабост към неконвенционалното – е Аристофан.

Книгата е структурирана около три основни за класическия свят понятия: свобода, справедливост и лукс. Лейн Фокс ги привежда като моменти на историческа динамика и същевременно ги използва като помощни средства за исторически сравнения, например при изтъкване на различията между отделните епохи от архаизма до елинизма. Той пише, че “нашите модерни теории могат да задълбочат трите стари обяснителни модела, но не и да ги изместят изцяло”. Лейн Фокс е съгласен, че тези понятия не са достатъчни за осмисляне на историческите промени, но напомня, че те са доминирали съзнанието на древните актьори и затова заемат централно място и в неговата работа.

Robin Lane Fox. Die klassische Welt. Klett-Cotta