Клаус Даман за борбата за компетенции и скандала с дневните в европейския парламент:

Който иска демократичена Европа, трябва да даде на депутатите възможност за повече влияние върху политиката на ЕС, гласи аргументът им.

И действително европейският парламент е единественият пряко избиран от народа. Несъмнено и преди, и сега най-могъщата институция, Европейският съвет, се съставя от правителствата на държавите-членки. А членовете на Комисията – изпълнителния орган на ЕС в Брюксел – досега също се номинират от правителствата.

И така Европейският парламент обича да се прави на най-гръмогласния предупреждаващ глас, когато стане дума за дефицита на близост към гражданството е недостатъците на демокрацията в ЕС. Например, когато се заговори за предвидения от конституцията на ЕС бъдещ президент на ЕС, който няма да се избира нито пряко от народа, нито от парламента, а от националните правителства, представени в Съвета. Ето какво казва по въпроса германският евро-парламентарист Елмар Брок:

Брок:

”Той е само президента на Съвета, имащ задължения само към Съвета и избиран само от Съвета. Ето защо той трябва да бъде отхвърлен, защото значително би навредил на общите органи – Парламента и Комисията. А това би променило баланса между институциите: Президентът не би бил контролируем от никого, в това число и от Парламента.”

В Конвента на ЕС, разработил текста за конституцията, Брок и останалите депутати обаче не успяха да се наложат. При все това Парламентът през миналите години успя да разшири влиянието си: най-вече с договорите от Маастрихт през 1992 и Амстердам 1997 год.. Решаващ прираст на властта бе, че евро-депутатите междувременно трябва да съподписват годишния бюджет на ЕС. Едва с подписа на председателя на Парламента в Брюксел Може да се харчат средства. Освен това редица закони на ЕС, предлагани от Комисията се нуждаят от съгласието на Парламента. Така например депутатите по теми като вътрешния пазар, потребителската защита или образованието имат възможност да внасят промени, преди Съвета на правителствата да получи последната дума. Парламентаристите от ЕС обаче все още не могат да участват във вземането на решения в областта на данъчната политика и селското стопанство, поглъщащи до ден днешен най-големия дял от бюджета.

Въпросът за властта и влиятелността в ЕС играе също така важна роля при все по-често разгарящата се дискусия по темата за местоположението. Официално седалище на парламента е Страсбург. Генералният секретариат обаче е в Люксембург. А основните офиси на депутатите са в Брюксел, тъй като там е разположена Комисията и се провеждат повечето заседания на Съвета. Един път месечно Парламентът на ЕС се събира на едноседмично заседание в Страсбург, ала между тези сесии се провеждат и двудневни заседания в Брюксел. Този ”пътуващ цирк” не само струва много средства, а и нервира парламентаристите, само дето едните биха предпочели да са постоянно в Страсбург, а останалите – в Брюксел.

Холандецът Лузевиз ван дер Лаан смята, че Страсбург и без това е само бегъл спомен за германо-френското помирение:

Ван дер Лаан:

”Човек може да си измисли още хиляди други хубави неща, които да се използват тук, в Страсбург, като символ на помирението. Не обаче и Парламентът, който трябва да гарантира именно контрола върху властта, а властта е в Брюксел. А ако нас ни няма там, където е властта, то тогава никога няма да имаме истинска демокрация в Европа”.

Точно по обратен път коментират противниците на Брюксел като германския депутат Бернд Поселт:

Поселт:

”Страсбург не е метрополия на бюрокрацията, Страсбург не е символ на централизма, а символът на Европа на гражданите, парламентарната столица на Европа, по собен начин – град на човешките права. Нещо като антипод на Брюксел. А аз смятам, че би трябвало да използваме това, за да придадем на Парламента изцяло собствен профил."

Така че парламентаристите от ЕС ще продължат да пътуват насам-натам – от Брюксел за Страсбург и обратно, като, разбира се, отвреме навреме ще се отбиват и до избирателните си окръзи в родината. Най-вече т.г. когато европейската предизборна борба е в разгара си.

Пътните разходи поема ЕС, а тези разходи се трупат и достигат значителни суми. Обществена тайна е, че тъй като парламентаристите не са задължени да доказват действителните разноски, а вместо това получават щедро определени глобални суми, мнозина използват това къто добър страничен доход. Към тези средства се прибавят дневните – по 262 евро за всеки заседателен ден. Неотдавна се стигна до скандал, след като австрийският евро-депутат Ханс-Петер Мартин обвини в измама голям брой свои колеги. Те се вписвали в заседателните списъци, макар и въпросните заседания изобщо да не се провеждали. Освен това Мартин разкритикува е почти напълно непрозрачната система за компенсиране на пътните разходи. Оттогава, твърди Мартин, колегите му го обругавали.

Мартин:

"Хората тук се чувстват като заловени на местопрестъплението. Та нали животът им досега в рая на самообслужване, наречен ”Европейски парламент" беше така удобен".

Вече не е така: сега институцията за борба срещу измамите в ЕС, ОЛАФ, се занимава с обвиненията. Германските евро-депутати, точно за започването на предизборната борба,, декларираха, че доброволно се отказват от част от дневните си.