Коалицията като мръсна дума

Изборен туризъм, купуване на гласове и манипулации на избирателите са характеристиките, които от седмици насам правят впечатление на чуждестранните медии по повод предстоящите избори в България. Както и обезоръжаващата прямота на лидерите. Първенството по елегантност на израза без съмнение спечели лидерът на ДПС Ахмед Доган, като обяви, че той разпределял властта и благата, свързани с нея.

Политически римейк на баснята за орела, рака и щуката

Като чистокръвен изборен пурист се прояви Бойко Борисов, признавайки, че коалицията била мръсна дума. Не че му го жалаем, но все пак в бъдеще по всяка вероятност често ще му се налага да се мърси в коалиционни среди, както сочат всички проучвания на социолозите, включително и резултатите от евроизборите. Разбираемо е нежеланието на Борисов да дели властта с други. Честно би било обаче да признае, че едва ли го е страх толкова от корупцията в коалиционните управления, колкото от трудността да се управляват правителства тип "орел, рак и щука".

Трикракият стол на Станишев, мъчително скован след изборите през 2005 година, по красноречив начин демонстрира това. На този фон и най-вече с оглед на трудните задачи, с които имаше да се справи страната в този период, свързани с влизането в ЕС и въвеждането на европейски стандарти в България, управлението му понякога получава незаслужено лоши оценки. В политическо отношение той безспорно допусна грешки - колебливост при прокарването на някои болезнени реформи, нерешителност при раздялата с неподходящи министри, недооценяване на вътрешнополитически или вътрешно-партийни фактори. В едно обаче той не може да бъде обвинен: в липсата на диалогичност и желание за разбирателство с коалиционните си партньори. А те - както знаем - никак не бяха лесни.

Избори до дупка вместо коалиция?

След 5 юли предстои да видим как Бойко Борисов - според очакванията - ще се справи с новата си задача да балансира между различни позиции, да обединява партньорите си, вместо да ги разединява, да търси диалог в името на общи цели. Качества, с които засега не е направил впечатление.

Ежедневната политическа работа не е като ефектно позиране за пред медиите, а труд, който често остава незабелязан и незачетен. Затова нека кандидат-премиерът се подготви именно за това, както и за критики от страна на медиите. След 5 юли и без друго ще му се наложи бързо да забрави приказките за коалицията като мръсна дума. Освен ако не се окаже страхливец, който иска "избори до дупка".