30 години тунел под Ламанша: "Тогава плачехме от радост"

На всеки половин час сребристите влакове, натоварени с камиони и леки автомобили, поемат от Франция към Великобритания или обратно по 40-километровото подземно трасе. Филип Козет, който днес е на 67 години, навремето осъществява с пневматичен чук пробива в тунела - срещането под пролива на двете групи, прокопаващи тунела от френския и от британския бряг.

„Плачехме от радост. Бяхме осъществили първата сухоземна връзка между съседните държави Франция и Великобритания“, спомня си Козет. Днес той не може да разбере решението на британците за напускане на ЕС. „Това е връщане с 50 години назад, но аз уважавам тяхното решение. Те може да са преценили така, но влаковете ще продължават да се движат. Тунелът ще остане символ на близостта, дори и британците да искат да се дистанцират."

„Чудовището“ ЕС

Наскоро Филип Козет разговарял по телефона със своя британски колега Греъм Фаг, който преди 30 години осъществил пробива от британска страна. Снимката на двамата отдавна се е превърнала в история. „Той ме поздрави на френски и ми каза – добър ден, приятелю“, разказва Козет.

Приятелството им съществува и до днес, макар Фаг да е гласувал в полза на Брекзит през 2016. Аргументът му: Европейският съюз се бил превърнал в чудовище, което иска да завладее всичко.

При последната си среща през януари миналата година, преди пандемията да ограничи социалните контакти, двамата се смели от сърце, разглеждайки старите снимки и видео кадри от съвместния пробив. Някой ден, когато пандемията приключи, Козет възнамерява отново да посети Великобритания. „Естествено през тунела, а не с ферибот“, добавя той с усмивка.

„Ще свикнем и с Брекзит“, казал през януари Козет на Фаг. Значението на тунела като транспортна връзка няма да намалее, още повече, че придвижването с влаковете е най-бързото – прекосяването на протока отнема 35 минути. По данни на дружеството Getlink, което експлоатира Евротунела, през 2019-а година през него са преминали общо 120 000 влака, които всеки ден превозват по около 6 хиляди товарни автомобила на ден. През тръбите на тунела преминава около една четвърт от внасяните във Великобритания стоки.

Какво се променя за туристите и мигрантите?

Митническият и паспортният контрол обаче вече е по-строг. Британците имат нужда от паспорт за влизане във Франция. Гражданите на ЕС могат до септември 2021-а година да пътуват все още с лични карти, след което и те ще имат нужда от паспорт. Автомобилите ще имат нужда от международна застраховка, т.нар. зелена карта. Карантинните изисквания за превозваните домашни животни стават по-строги. Тъй като Великобритания вече е трета страна за ЕС, безмитната търговия на входа на тунела ще бъде възможна – всичко това е уредено в споразумението за Брекзит, което влиза в сила от днес.

За мигрантите, които от години се събират в района на Кале, вероятно няма да настъпят големи промени. Хората се опитват през нощта да скочат в движещите се влакове или да се скрият в камионите, които влаковете превозват. Броят на мигрантите, които преминават през тунела в последните пет години, постоянно намалява. Мерките за сигурност, загражденията и камерите стават все повече. Френските и британските граничари патрулират и проверяват преминаващите превозни средства.