Важна е силата, а не правото: как Тръмп убива мирния процес

Последният обрат в американската близкоизточна политика всъщност е израз на нейната последователност. Миналата година правителството на Тръмп едностранно дефинира по новому спорния статут на Ерусалим и обяви, че ще премести там американското посолство. След това през пролетта то призна суверенитета на Израел над окупираните Голански възвишения. А сега външният министър Помпео заяви, че изграждането на еврейски селища на Западния бряг на река Йордан вече не било "непременно несъвместимо с международното право".

Аргументацията на Помпео всъщност представлява цинично преиначаване на фактите. Принципно е вярно, че позоваването на международното право не е възпирало Израел да строи селища на Западния бряг. То обаче осигуряваше на прогонените там палестинци възможност за преговори. Която сега американското правителство иска да им отнеме.

Слагат край на мирния процес

Обявяването на селищата за незаконни не доведе до напредък в мирния процес, каза по-нататък Помпео. И това е принципно вярно, но мирният процес няма да напредне и ако действията на израелските военни в региона бъдат легитимирани. Фактически с тази серия от едностранни произраелски решения Вашингтон слага край на всеки мирен процес, който би заслужил да носи това име.

Още през 2016-а Съветът за сигурност на ООН настоя Израел изцяло да прекрати строителството на селища в окупираните територии. Но САЩ така или иначе смятат Обединените нации за излишна организация. Респективно Вашингтон не се интересува от брътвежите на международната общност, след като значение може да има само силата, произтичаща от дулата на оръжията. Това е връщане на международната политика назад към времената, когато политическата реалност се определяше от мародерстващи армии от наемници.

Европейците незабавно опонираха на американската смяна на курса. Всички дейности по изграждането на селища са незаконни, подкопават решението за две държави и перспективите за установяване на траен мир, заяви първата европейска дипломатка Федерика Могерини. Но подобни декларации не струват нищо, тъй като европейците нямат възможността да ги приложат на практика.

ЕС в ролята на загрижен наблюдател

След като обаче Вашингтон при управлението на Тръмп прави всичко, за да подпомогне правителството на Нетаняху в борбата му за оцеляване и да популяризира своята "сделка" за Близкия Изток, за ЕС в новата фаза на мирния процес не е отредена дори ролята на посредник.

Последното развитие на нещата представлява поредно поражение за европейците от два аспекта: от една страна то показва, че в международната политика ЕС не е тигър, а по-скоро домашна котка - Общността не успява да уреди дори конфликтите в собствените си редици.

Второто е, че базата на ЕС като общност на ценности и право системно се поставя под въпрос. При положение, че международното право вече няма да важи за уреждането на конфликти, дали няма да се наложи европейците да се въоръжат до зъби, за да прокарват интересите си със сила?

Как неправдата става правда  

На голямата сцена обаче, където малки народи като кюрдите или палестинците се борят за своето бъдеще, европейците могат само да стоят безучастно. Защото хем им липсва военната сила, хем през последното десетилетие пропуснаха да изградят ударна дипломация, която да им гарантира роля в големите международни конфликти. Липсва решителност и съзнание за общите интереси.

Също и последната критика, отправена от френския президент Макрон, няма да промени нищо в това отношение - той настоятелно призовава европейците да поемат своята политическа роля в световен мащаб. От сегашното си състояние на външнополитическа слабост те могат само с безпомощен гняв да наблюдават как Вашингтон с лекота превръща неправдата в Близкия изток в новата правда.