Когато Куба и (едната) Германия се обичаха

"Alemania Democrática"? Много кубинци си спомнят с умиление за времето, когато са били студенти или работници в бившата Германска Демократична Република. Близо 30 хиляди кубинци са минали по този път - те са една от най-големите групи мигранти в бившата държава на работниците и селяните.

И днес в Куба могат да се видят перални машини "WM 66", мотоциклети саксонско производство с марката "MZ", както и хладилници на Държавното предприятие за охладителна техника. Кубинците, работили в ГДР, купуваха мечтаните от тях стоки и ги изпращаха в родината си - като един вид доказателство за новопридобитото благосъстояние.

Остров за Хонекер

В ГДР пък Куба се ползваше със славата на тропическа идилия, върху която се проектираха безброй несбъднати желания. Фидел Кастро умееше да се възползва от тези чувства. По време на официалното си посещение в ГДР през 1972 година той "подари" на Ерих Хонекер един малък необитаем остров край южното кубинско крайбрежие, който самият Кастро нарече "Isla Cayo Ernesto Thaelmann". На белия пясъчен плаж той разпореди да бъде издигнат бюст на Ернст Телман - бившия партиен лидер на германските комунисти.

Куба и ГДР установяват дипломатически отношения още през 1963 година. Източен Берлин купува кубинска захар, цитрусови плодове и никел. И помага на Хавана в изграждането на образователната система. Освен това източногерманският режим дарява на кубинците мотори и машини. През 1980 година ГДР построява в Куба най-голямото по онова време циментово предприятие в цяла Латинска Америка.

Секс и социализъм

Дори сексуалната просвета била в ръцете на източногерманка. Моника Краузе, която през 1960-те години се влюбва в един кубински капитан на кораб, е смятана за пионерката на тамошната културна революция. "Кралицата на кондомите" изгражда по поръчение на кубинското правителство Национален център за сексуално възпитание и се превръща в знаменитост благодарение на честите си изяви по радиото и телевизията.

Мъжете я мразели, защото громяла "мачовщината на революционерите". Жените обаче я почитали като истински борец за еманципация. Моника превеждала винаги на Фидел Кастро, когато имал гости от ГДР. Впрочем, ролята на сексуална просветителка ѝ била възложена от тогавашната жена на Раул Кастро - Вилма Еспин.

Тъмните страни на дружбата

Само че сътрудничеството между двете социалистически държави има и тъмни страни. Източен Берлин оказвал ревностно помощ на Хавана при следенето на кубинските граждани. Критикът на кубинския режим Хорхе Гарсия Васкес твърди в тази връзка, че през 1960-те години Щази е изградила кубинските тайни служби.

"Както методите на подслушване, следене и разпити, така и цялата съответна техника - камери, микрофони и подслушвателни устройства, идваха от Източен Берлин", казва Васкес. "Целта е била да се ликвидира изцяло опозицията в Куба", добавя той.

Васкес пристига в ГДР през 1980 година като преводач на кубински работници. Когато помогнал на един кубински музикант да установи връзка с американското посолство, бил задържан от Щази и екстрадиран в Куба. От 1992 година Васкес живее в Берлин, където работи като журналист и екскурзовод.

След края на ГДР политическото значение на Куба за Обединена Германия намалява драстично. Едва през 2000 година се урежда въпросът за кубинския дълг към бившата ГДР - по силата на сключено тогава споразумение. Други двустранни спогодби няма.

Затопляне?

Сега обаче се очакват сериозни промени. "Крайно време е германското правителство да прекрати своята идеологическа блокада и да нормализира отношенията си с Куба, признавайки социалните постижения на тази страна", апелира депутатката от Левицата Хайке Хензел. Предстои ѝ пътуване до Куба, съвместно с членовете на Комисията за икономическо сътрудничество и развитие. В рамките на тази визита ще се обсъждат възможностите за сключване на двустранни спогодби.

С оглед на затоплянето на отношенията между САЩ и Куба, се подобряват и шансовете за ново сближаване между Хавана и Берлин. Хорхе Гарсия Васкес обаче не разбира въодушевлението от "героите на кубинската революция": "Много европейски и латиноамерикански интелектуалци не си дават сметка, че възхваляват не революцията, а една диктатура", казва той и добавя: "За мен това е наистина печално".