Когато яйцето беше златното покритие на българския лев

Пандемията на така наречения „испански грип" през 1918-1920, който е бил много по-смъртоносен от сегашния КОВИД-19, за световната икономика е причинила загуби в размер на поне 3 млрд. долара – тяхната тогавашна покупателна стойност днес се равнява на над сто милиарда. Това твърдят повечето специалисти по икономическа история. Сривът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) е бил около 6%. За сравнение: актуалните оценки и прогнози на експертите на Международния валутен фонд и Световната банка за пораженията в резултат от коронавируса са далеч по-мрачни: очаква се спад на световния БВПот може би 10% в сравнение с миналата година.

Според прецизираните статистики, през 1918-1920 година испанският грип е убил 39-40 милиона души по цял свят. В България пандемията взима над 80 000 жертви – така страната се оказва, редом с Португалия и Италия, с най-големи демографски загуби като процент от населението.

България се гърчи

Испанският грип нанася тежък удар върху българската следвоенна икономика. Той влиза в много лош резонанс с репарациите, наложени на България от победените държави. Според Ньойския договор, страната е задължена ежегодно да изплаща на победителките по 4 млрд. лева – а към този момент всички приходи в държавния бюджет не надхвърлят 3 млрд. лева. Да не забравяме още, че България е изгубила една пета от територията си, а трябва да се справя и с наплива на 300 000 българи, прокудени от съседните държави. Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а също Гърция и Румъния, получават от България и огромни компенсации в натура – главно зърно, добитък и въглища. Исканията им България да изплати допълнително и 500 млн. златни франка са намалени наполовина от великите сили. На практика в условията на грипна пандемия победената България се оказва в състояние на пълен финансов и стопански фалит.

Българското чудо

Въпреки всичко това испанският грип не разсипва окончателно страната. Икономически той засяга много по-сериозно държавите с развита индустрия, където работата на конвейер просто не позволява да се въведе ефикасна карантина. Над 80% от икономиката на България е аграрна, а това е предпоставка за естествена дистанция между селяните на полето и по пасищата, които обикновено живеят в отдалечени едно от друго малки села, махали и колиби. Въпреки испанския грип, репарациите и вътрешните размирици – например Септемврийското въстание и атентата в „Св.Неделя" - България постепенно и с много усилия успява да излезе от националната катастрофа. В навечерието на световната финансова и икономическа криза, започнала през есента на 1929, българската икономика вече е успяла да се изправи на крака. Страната коректно изплаща задълженията си, а българският износ на тютюн, зърно, розово масло и други селскостопански продукти обяснява популярната тогава метафора, че „яйцето е истинското златно покритие на българския лев“.