Кога НАСА ще изпрати човек на България?

Задбалкански котловини ги наричаме ние, географите, иначе ние, народът, си ги именуваме Подбалкански котловини. Винаги има противоречие между географите и народа, което ние, историците, обясняваме с кръвното налягане.

При ниско кръвно налягане на народа ни се спи и ни е все едно как се викат някакви си там работи и ние или трябва да подремнем няколко века, или да пийнем една река червено вино, за да се почувстваме нормално. Като ни падне кръвното, географите ни се качват на главата, слагат ръка над очите си и каквото им видят очите, го пишат „Задбалкански котловини“.

Който спал, спал...

Ние, географите, само като се качим на главата на народа, се чувстваме на мястото си. Обаче ние, народът, поради липса на пари или наличието на жени, много често вдигаме кръвното и тогава елате ни вижте - напъхваме географите в пещерата на географията и викаме на Подбалканските котловини „Розовата долина“, „Софийското поле“ и други подобни.

Като ни наврат в пещерата на географията, на нас, географите, не ни остава нищо друго, освен да си направим едни карти. И да си говорим, че ние, народът сме много прости, щом викаме на очевидно Задбалканските котловини Подбалкански.

В момента в географията ни господства тоталната демокрация, така че не е възможно да имаме друга гледна точка към котловините, освен народната.

Значи, от всички котловини за нас най-важна е Розовата долина, защото винаги можем да си я покажем, да се ударим в гърдите и да извикаме „Булгар, булгар!“. Всеки път, когато ни питат „Защо биете афроамериканците и индобългарите?“, ние качваме розовата на масата и всички онемяват. Тя е лицето на България, понеже не мирише на България, а на „Нина Ричи“. Бяла и избеляла, долината краси витрината на всяко българско посолство, била е три пъти корица на списание „Наша родина“ и за Коледа е подарявала карамфил на сираче.

Розовата долина изцяло се раздава на хората във вид на мускалче, пъхнато в мини дървена бъклица, върху която с трудно разгадаем почерк е пирографирано: BULGARIA. По време на избори заедно с няколко фолкпевици и дузина кебапчии тя агитира за партията на левите десни и обещава на всеки българин да спи в нея. Но всичко това е вече минало. Кой спал, спал - Розовата долина се омъжи за един изобретател, който обеща да я направи приказно богата и цял свят да кара колите си с нейното масло.

Колкото и невероятно да звучи обаче, големите пари на Розовата долина не идват от розите, а от орехите й. От нейните орехи в Казанлъшкия военен завод ние правим най-красивите приклади на калашници, които дефилират по модните подиуми в Афганистан, Конго, Сомалия и навсякъде, където се убиват хора. А прикладите, които българските творци извайваме от коренищата на орехите, със своите виещи се като цигарен дим шарки са по-скъпи от всеки човешки живот и с тях ние задоволяваме вкуса и на най-изтънчените убийци.

Заради скъпите си като слонова кост коренища, повечето от огромните орехи около Казанлък и Калофер вече са изкоренени, а оставащите след тях кратери са причина Розовата долина да се рекламира по CNN като Луната на Балканите. NASA предвижда да изпрати човек в бивша България през първата половина на 22 век.

Когато Пена срещна Монтафон...

За бизнесмените в анцузи, които харесват не красивото, а голямото, ние с удоволствие предлагаме най-голямата Подбалканска котловина – Софийското равно поле. То дълго време е живяло като задръстено езеро, но вливащата се в него река Искър в един момент успяла да пробие Стара планина и нещата му потръгнали. Полето обърнало гръб на стария живот и започнало да трупа под дюшека пясък и чакъл. От някогашните му води останал блатистият гьол в Горни Богров и топлите чучури до софийската Баня. През уикенда бягащите от жените си софиянци превръщаме гьола в бежански лагер, а криещите се от мъжете си софиянки, маскирани като пластмасови бутилки и водени от д-р Зигмунд Фройд, чакаме своя ред под чучурите.

За фауната Софийското поле е като Големия андронен колайдер за физиката. Тук от сутрин до вечер се извършват научни експерименти, като насред полето се сблъскват едни неща с други неща и се получават едни други. След кратко съприкосновение на българската крава Пена с алпийския бик Монтафон, се ражда Софийското кафяво говедо. Говедото е напълно пригодено за българските условия – ни се води, ни се кара, издържа на ямите по пътищата и пасе трева. И самó да е у поле – па че се бута, че си запали обору, да изгори на съседу курнику и не знае как е, ама и тако не е.

След открадването на телените заграждения по българските граници, софийското говедо става известно по света като българското такова.

В резултат на един страхотен удар между лисугер от град Перник и кола от град Волфсбург се получава уникалната порода пернишки голф. Това животно обикновено е туинговано с допълнителни очи за мъгла, има сини светлинки на носа, изкуствени вампирски зъби, на челото си е дамгосало ягуар, на гърба – лепенка на Ролс Ройс, търбухът му побира една бабичка и три кори с яйца, на опашката си размахва зарче, чрез двата си ауспуха в 5 часа сутринта събужда Перник, а в 5.11 часа – София. О, беден пернишки голф!

Най-грандиозният експеримент, извършван някога в Софийското равно поле, има за цел да създаде Кремиковско куче, което в най-кратки срокове трябва да догони и изяде Баскервилското куче.

За целта ние впрягаме всички ресурси на държавата. Построяваме гигантски металургичен комбинат. Докарваме една планина желязна руда от Съветския съюз и я претопяваме в голяма кучешка форма. За да запазим тайната на експеримента, издигаме няколко комина, с които покриваме Софийското поле в пушеци. За съжаление първият ни опит е неуспешен - получаваме танк. Първият ни опит продължава 45 години.

Изведнъж дочуваме кучешки лай...

При втория опит оставяме комбината да фалира и излизаме да протестираме против фалирането на комбината. Кремиковци опустява като Чернобилска атомна централа и започва да се разпада, но ние, въпреки заплахата за живота ни, успяваме да го окрадем и продадем за вторични суровини. След няколко години от комбината дочуваме кучешки лай и отиваме да видим какво става. Приближаваме към буренясалите халета стъпка по стъпка. Изведнъж от изпочупените им прозорци изскачат да ни посрещнат хиляди кучета. Хиляди Кремиковски кучета! Абсолютен триумф! Една малка стъпка за човека, но огромен скок за кучетата.

Между другото, Кремиковското куче не хукна да гони Баскервилското куче, а пред изморените ни очи изяде себе си.

Не особено щастлив финал за поредния ни урок, но все пак уроците на българската география продължават...