Кога ще настъпи следващият срив?

Преди десет години се пукна балонът на американския пазар на недвижими имоти и американската икономика изпадне в дълбока рецесия. Борсовият пазар се срина и акционерите загубиха почти 7 трилиона долара. Само за две години почти 9 милиона американци загубиха работата си. Сметката платиха американските данъкоплатци.

После законодателят наложи строги ограничения на финансовия бранш. Централните банки по цял свят наводниха пазарите с пари и намалиха основните лихвени проценти до нула. Всички се надяваха, че фирмите ще могат да вземат изгодни заеми от банките, за да инвестират, а потребителското търсене ще се засили. И този план успя.

Добри изгледи?

Напоследък американската икономика бележи ръст от над 4 процента. От тримесечие на тримесечие американските фирми постигат рекордни печалби, на трудовия пазар има почти пълна заетост, а курсовете на акциите на Уолстрийт бележат рекорд след рекорд. Само през последните седмици пазарната стойност на два американски концерна надвиши един трилион долара - Епъл и Амазон. Барометърът на потребителското търсене достигна най-високото си ниво от десет години насам. Американският президент Доналд Тръмп се зарадва в Туитър на "блестящите резултати". Дори Федералният резерв (Централната банка) се изказа оптимистично за американската икономика.

Рекордни дългове

Но виното малко нагарча. Благодарение на разхлабената монетарна политика, планината от дългове на частните домакинства, фирмите и държавите глобално е нараснала със 74 процента до рекордните 247 трилиона долара. Само за сравнение: САЩ имат 19 трилиона долара брутен вътрешен продукт (БВП). По данни на Института за международни финанси, само през първото тримесечие на 2018 година задълженията са нараснали с 11 процента в сравнение с предходната година.

Според професор Итай Голдстайн от Университета на Пенсилвания, след прегряването на кредитния пазар обикновено следва икономически спад. Политиката на нулевите лихви предизвиква и още един ефект. Тя прави привлекателни рисковите инвестиции с високи печалби, или т.нар. "високолихвени вложения". "Колкото по-добре се развива икономиката, толкова по-оптимистични и готови на риск стават инвеститорите", казва Голдстайн.

Увеличени разходи за фирмите

Големите задължения стават опасни тогава, когато все повече фирми не погасяват дълговете си. А в момента лихвите се покачват. Големите фирми могат да погасяват голяма част от дълговете си, като вземат нови заеми, но при нови и значително по-високи лихви. А това увеличава разходите им.

Ситуацията се усложнява и от това, че растат и потребителските лихви - по кредитните карти и заемите за жилища и коли. И потребителите са принудени да затягат коланите. Тогава парите остават под дюшеците, а не постъпват в касите на фирмите. Което означава за тях двойно натоварване, тъй като покрай високите разходи намаляват приходите им.

Така че този път проблемът не са банките. "От кризата насам те са регулирани много по-добре", казва Сюзън Лунд, един от авторите на изследването на Института МакКинзи за глобалната задлъжнялост. То стига до извода, че планината от дългове, натрупани от фирмите по света, е достигнала сумата от 66 трилиона долара. Повечето икономисти смятат, че проблемът се корени в комбинацията от покачващи се лихви, очакваното свиване на потребителското търсене и забавената конюнктура.

Краят на цикъла?

Сегашната фаза на възстановяване е втората най-дълга фаза в американската история. Но икономиката бележи циклично растеж и спад, казват икономисти като Лакшман Ахутан. Той е основател на Института за изследване на икономическите цикли. След криза като тази от 2008 година идват ниските лихви. Потребителите, държавите и фирмите вземат изгодни заеми, дълговете им растат и икономиката бележи ръст. За предпазване от прегряване - под формата на инфлация - Централната банка повишава лихвите. И кръгът се затваря.

Според Ахутан сега предстои охлаждане на американската икономика. Инвеститорите споделят това мнение. Рей Дейлио, основателят на най-големия хедж-фонд Bridgewater Associates, вярва, че американската икономика все още не е, но скоро ще се превърне в балон. Според него рискът от рецесия още преди следващите президентски избори през 2020 година е сравнително голям - около 70 процента.