Кого слуша българският журналист?
27 юни 2013От най-новото проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България става ясно, че две трети от работещите в българските медии са ставали свидетели на оказване на натиск - било то от страна на собственици на медии и редактори, или пък от рекламодатели, фирми и лица, свързани с политиката. Близо половината от журналистите пък - 47% - лично са били притискани заради съдържанието на своите публикации и предавания. Най-застрашената група в случая се оказват най-младите и най-неопитните журналисти със стаж под две години.
От Асоциацията посочват, че над 30% от журналистите, участвали в проучването, са били подлагани на директен натиск от страна на политици, рекламодатели и представители на различни икономически кръгове. А що се отнася до вътрешноредакционния натиск, над 60% от анкетираните изтъкват, че той е честа практика на техните ресорни или главни редактори, а 30% твърдят, че редовно се самоцензурират.
София и провинцията - прилики и разлики
"Въпреки това обаче се забелязва, че все повече журналисти проявяват смелост да защитават авторските си позиции пред собствениците и рекламодателите - в сравнение с предишни изследвания, тази година отчитаме рязко нарастване на броя на работещите в медиите, които участват неанонимно в анкетите по проблемите на техните издания", посочва журналистката от БНР Ирина Недева. Тя допълва, че във времена на кризи ролята на обществено-правните медии като разпространители на нецензурирана информация нараства съществено. "За частните медии това си е същински лукс заради тежките зависимости, с които са обвързани", казва Недева.
Същевременно от проучването на Асоциацията на европейските журналисти става ясно, че основен обект на опит за оказване на политически натиск са държавните медии и журналистите в провинцията. В изследването се изтъква също така, че в провинцията натискът над журналистите е доста по-брутален, а зависимостите, на които са подложени те – още по-големи в сравнение с работната среда в столичните медии. "Работещите в регионалните медии могат значително по-трудно да критикуват рекламодатели в сравнение с колегите си от националните медии", посочват авторите на изследването.
Какво става във Варна?
Данните от проведената анкета сочат, че управляващите оказват най-малък натиск върху онлайн изданията. "В интернет обаче се натъкваме и на един неприятен феномен", казва варненският журналист Спас Спасов. Той посочва: "Нароилите се многобройни интернет медии във Варна сега продават своето съдържание на познати "рекламодатели" от политическата сцена. Пазарът е "превъзбуден" покрай предстоящите избори за варненски кмет. Под колонките на "най-четените" статии в сайтовете се мъдрят кога маскирани, кога не послания на щабовете на двама от основните претенденти за кметския пост – Христо Бозов от БСП и Иван Портних от ГЕРБ. Щабът на Бозов дори разпространява инструкции във вид на електронни съобщения до журналистите в Инфо-радио и сайта Морето.Нет каква точно информация да ползват. И ако влезете в интернет ще забележите, че "препоръчаните" информации са станали мигом "най-четените"!"
"В морската столица се наблюдава и друга странна черта на медиите", изтъква Спас Спасов. "Преди две години повечето медии и журналисти във Варна подписаха една "харта", будеща учудване. Основното послание в нея гласеше да не подкрепят и да не отразяват "бизнеса" на гражданите и неправителствените организации, които се разбунтуваха срещу намеренията на групировката ТИМ да обсеби и застрои Алея Първа от Морската градина. Не бих искал да размишлявам кой е поръчителят на "инициативата", но недоумявам как е възможно толкова медии групово да се откажат да отразяват и анализират факти и събития от обществен интерес", заключава журналистът от Варна.
Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева