Който бие децата си, възпитава роби

Този, който би искал да промени света, би трябвало да се насочи към децата - това e посланието на книгата "Векът на детето", издадена в Германия през 1902 година, която и до днес има немалко поддръжници. Авторката й Елен Кей, не е единствената, която излиза с радикално нови идеии за възпитанието. Сред влиятелните педагози от онова време са антропософът Рудолф Щайнер (основател на Валдорфската педагогика) или италианката Мария Монтесори. Никой друг обаче не предизвиква толкова бурни дискусии и противоречия колкото шведката Елен Кей - застъпничка на модернизацията на отношенията в семейството.

Силата на огъня

Основният апел, отправен в книгата й, е за пълен отказ от насилие при възпитанието на детето. "Боят е средство, подходящо за робите, а не за свободните хора. Детето много трудно би могло да бъде убедено, че шамарите се дължат само на най-добри чувства. Порочната система, включваща боя като средство, се опира на четири основни стожера - липсата на самодисциплина, липсата на интелигентност, липсата на търпение и липсата на достойнство", пише Елен Кей.

С тази своя теза Кей прокарва една позиция, която днес се ползва с почти всеобщ консенсус и дори е залегнала в законодателството. Но как при това положение да се оказва влияние върху детето? Кей разполага с отговора: "Защо детето много бързо научава, че огънят пари? Защото той винаги е горещ. А майката, която е непоследователна и ту удря, ту заплашва, ту плаче, ту забранява, а след това разрешава - тя съвсем не разполага с голямата възпитателна сила на огъня!"

Стремежът, открояващ се в книгата на Кей, е за възприемането на детето като индивид, но същевременно е очевидно, че само едно привилегировано малцинство би могло да си позволи да положи препоръчваните усилия: идеалът на предоставянето на повече свобода би могъл да се реализира само в отдавна изградените елитарни структури.

В защита на изкуствения подбор

"Правото на детето да избира родителите си" е наречена първата глава на книгата, в която, разбира се, не става дума за възможността за избор на родителите, а за нещо съвсем друго. Тезата на Кей е, че родители би трябвало да стават само тези човешки екземпляри, които в психически и физически план са подходящи за тази роля. Същевременно авторката се обявява за стерилизацията и отстраняването на непълноценните същества, и особено - при децата.

Тези обстоятелства станаха причина наскоро Кей да бъде обявена за расистка и антисемитка. И мисленето й определено се движи и в тази посока, но намеренията й са относително безобидни - когато говори за "раса", тя няма предвид някоя конкретна, а човечеството като цяло. Кей говори с уважение за Стария завет и за етиката на еврейството, в частност - строгите правила за поддържане на расовата хигиена.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева