Кой беше Мартин Лутър Кинг

„I have a dream!“ Мартин Лутър Кинг имаше една голяма мечта. Мечтаеше за мирно съжителство между бели и тъмнокожи. Мечтаеше за свобода и справедливост. Искаше всеки американец и неговите деца да живеят в една страна, където хората се оценяват според характера им, а не по цвета на кожата. Над 250 000 души, сред които и много бели американци следят речта му по време на "Марша към Вашингтон“ на 23 август 1963 година. Мартин Лутър Кинг иска да укрепи правата на тъмнокожите и да привлече внимание към ежедневните им проблеми. Мартин Лутър Кинг въодушевява хората с речи и идеи за мирното съвместно съжителство между тъмнокожи и бели. Мартин Лутър Кинг е роден на 15 януари 1929 година в Атланта, щата Джорджия като Майкъл Кинк младши в семейството на свещеник и учителка. Играе със съседските бели деца, докато един ден техните родители не му забраняват да се вижда с приятелите си.

Промяна на името в чест на Мартин Лутър

Мартин е отличен ученик и студент по социология и теология, макар след смъртта му да стана известно, че е преписвал части от докторската си дисертация. На 17 години започва да помага на баща си в черквата в Атланта. Както бащата, така и синът са дълбоко вярващи хора. През 1934 година бащата заминава за Берлин и участва в Световния конгрес на баптистките църкви. По време на престоя си в Германия той научава много за реформатора Мартин Лутер и е въодушевен от неговите идеи. Завръщайки се в САЩ, той променя името на сина си в Мартин Лутър Кинг. Мартин се интересува не само от теология, той чете Аристотел, Платон, Маркс и писанията на Махатма Ганди.  „В концентрацията на Ганди върху любовта и отказа от насилие открих метода за социални реформи“, казва Мартин Лутър Кинг. През 1953 година той се жени за Корета Скот Уилямс, с която имат четири деца.

Бунтът на Роза Паркс

Мартин Лутър Кинг започва активно да се застъпва за правата на тъмнокожите след като през 1955 г. тъмнокожата активистка Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в един автобус на бял мъж. Тя е арестувана. Нейният арест довежда до т.нар. „автобусен бойкот от Монтгомъри“, воден от Мартин Лутър Кинг и продължил 381 дни. Бунтът на Роза Паркс и бойкотът от Монтгомъри се увенчават с успех. През 1956 година Върховният съд забранява разделянето по расов признак в градския транспорт на Монтгомъри. През следващата година Мартин Лутър Кинг държи десетки речи и описва преживяванията си от Монтгомъри в книга. Неговият ангажимент за равноправие не се изчерпва с това. Той активно подкрепя участниците в движението „Freedom Rides“ в Джорджия, където тъмнокожите демонстрират мирно срещу расовата сегрегация в обществото. Протестите из цялата страна оказват своето влияние. През юни 1963 година тогавашният президент Джон Ф. Кенеди внася законопроекта за гражданските права, който предвижда равнопоставеност между тъмнокожи и бели. Година по-късно, след убийството на Кенеди, новият президент Линдън Джонсън подписва закона.

Расово равенство само на хартия

Въпреки тези политически развития Мартин Лутър Кинг и други лидери нна различни граждански движения не се отказват от заплануваната демонстрация във Вашингтон на 28 август 1963 година. Иначе нямаше да бъде произнесена и прочутата реч на Мартин Лутър Кинг „I have a dream“. Година по-късно Мартин Лутър Кинг е удостоен с Нобеловата награда за мир. Но борбата за равнопоставеност не спира дотук. Расовото равенсто съществува само на хартия. Ето защо Мартин Лутър Кинг организира в Алабама и марш от Селма до Монтгомъри, за да обърне внимание върху несправедливото избирателно право.

В крайна сметка президентът Линдън Джонсън променя мнението си и се застъпва за нов избирателен закон. Американският Конгрес гласува закона през лятото на 1965 година. По същото време в някои градове на Калифорния и в северните щати възникват склонни към насилие групи, които смятат, че процесите протичат много мудно. Движения като Malcolm X и  Black Panther Party се противопоставят на идеите за ненасилие на Мартин Лутър Кинг. През 1966 година, след една програмна реч, Мартин Лутър Кинг закачва на вратата на градския съвет в Чикаго своите 48 тези, по подобие на Мартин Лутер. В Чикаго също се надига съпротива срещу Мартин Лутър Кинг. Тамошните тъмнокожи смятат, че той не трябва да се меси в техните дела.

Мартин Лутър Кинг обаче остава верен на своите убеждения. Той бива арестуван над 30 пъти, но това не го отклонява от начертания път. ФБР го смята за комунист и го следи. Следователите от ФБР го заплашват, че ще публикуват лични информации за неговите изневери, ако не престане да се застъпва за правата на тъмнокожите. Мартин Лутър Кинг пък обвинява ФБР, че не върши нищо срещу насилието над тъмнокожи. ФБР не успява да го спре - това се удава на Джеймс Ърл Рей. Рецидивистът Рей застрелва Мартин Лутър Кинг на балкона на един мотел в Мемфис, щата Тенеси на 4 април 1968 година. Мартин Лутър Кинг е само на 39 години.

Убийството му предизвиква повсеместни бунтове в много градове на САЩ. При сблъсъците са убити 39 души, други 10 000 са арестувани. И до днес Мартин Лутър Кинг е смятан за герой в американската история. Неговите идеи съпътстват много тъмнокожи американци. Както и неговата внучка Йоланда Рене Кинг. На 24 март по време на „Марш за нашия живот“ във Вашингтон тя формулира своите желания. „ Моят дядо имаше една мечта. Той мечтаеше неговите четири деца да бъдат оценявани по характера си, а не по цвета на кожата“, заявява деветгодишната Йоланда недалеч от мястото, където нейният дядо произнася прочутата си реч „I have a dream!“. „И аз имам една мечта - за свят без оръжия!“.

Дядо й би се гордял с нея.