Кой извлича ползи от кризата с бежанците?

Бежанската криза обърна с главата надолу много неща в Европа. Немалка част от правилата, които важаха досега, изведнъж бяха ревизирани. Това се отнася и до критериите за икономическа стабилност на страните-членки. Някои от европейските държави твърдят, че щели да изразходват твърде много пари за бежанците. И затова ЕК трябвало да отчете този факт при огледа на бюджетните баланси.

Брюксел принципно е съгласен с подобни възражения. Още в края на октомври председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заговори за по-гъвкаво тълкуване на правилата за онези страни, които са особено силно засегнати от бежанската криза. Юнкер обаче побърза да предупреди, че "има и страни, включително и големи, които не правят достатъчно". Репликата му със сигурност е адресирана към Франция например, която от години насам не може да приведе в ред държавния си бюджет. Но това няма нищо общо с бежанците, тъй като в сравнение с други страни-членки на ЕС Франция приема малко бежанци.

ЕК подозира, че някои страни използват бежанската криза, за да извлекат конкретни изгоди за себе си. Федералното правителство в Берлин споделя тези опасения. "Смятаме, че не е редно да разводняваме правилата на стабилизационния пакт", заяви в тази връзка Мартин Йегер, говорител на германското финансово министерство.

"И други го правят"

Ярък пример в това отношение е Гърция. Кредиторите на Атина блокираха 2 милиарда евро заради протакане на договорените реформи. Гръцкото правителство обаче настоява за компромиси заради голямото натоварване, на което е изложена страната покрай наплива на бежанци. А отговорният министър Йоанис Музалас заяви, че "същото правят и Италия и други страни".

Никой не оспорва факта, че Гърция е силно засегната от бежанската криза. Но Еврокомисията отпуска на Атина почти 6 милиона евро финансова помощ за овладяването на тази криза. Затова правителството в Берлин "не е съгласно да прави отстъпки", както се изрази говорителят на финансовото министерство Мартин Йегер. А външният министър Франк-Валтер Щайнмайер използва визитата си в Гърция, за да призове Атина "да не предявява допълнителни искания при всяка най-малка трудност".

Парите се използват като средство за натиск и в обратна посока. Така например шефът на еврогрупата Йерун Дейселблум излезе наскоро със следното предложение: на страните-членки, които отказват да сътрудничат при приемането на търсещи убежище хора, да им бъдат съкратени насърчителните средства от Брюксел.

Янис Емануилидис от брюкселския мозъчен тръст European Policy Centre смята, че от политическа гледна точка не е особено разумно да се прибягва до подобни крайни мерки: "При един толкова чувствителен въпрос, какъвто е проблемът с бежанците, трябва да се търсят компромиси. И винаги трябва да се опитваме да проявяваме разбиране за другата страна", казва експертът.

Някои от старите страни-членки на ЕС са силно разочаровани от отказа на новите държави-членки от Източна Европа да се включат в усилията по овладяването на бежанската криза. Еврокомисарят по валутните въпроси Пиер Московиси изрази това разочарование може би най-ясно: "Наше задължение беше да приемем в ЕС страните, които се освободиха от съветската тирания. И ние ги приехме с ентусиазъм. Сега обаче културните различия между старата Европа и някои от тези страни стават все по-отчетливи", заяви еврокомисарят.

"Трябва да платим цената, която турците искат"

В тази ситуация все по-важна става ролята на Турция, тъй като оттам преминават повечето бежанци, запътили се към Европа. Анкара вече обеща да възпира и да приема обратно бежанците, но иска много висока цена за тази "услуга". Макар че е отявлен противник на пълноправното членство на Турция в ЕС, германската канцлерка Ангела Меркел обеща на турския президент Ердоган политическа подкрепа за подновяването на присъединителните преговори. Обеща му също така финансова помощ и облекчаване на визовия режим за турски граждани. А председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер съвсем открито призна, че "щем не щем, трябва да си сътрудничим с Турция". "Ако Турция отвори своите шлюзове, в Европа ще дойдат 2 до 3 милиона бежанци. Затова трябва да платим цената, която турците искат", заяви още Юнкер.