Кой казва, че няма за кого да се гласува?

Анализ на Иван Бедров:

Два дни преди европейските избори победителят все още не е известен, но известно стана нещо друго - клишето, че всички били еднакви и нямало за кого да се гласува, просто не е вярно. На фона на заклинания, скандали, обиди и много, много пари, позициите на основните политически сили все пак успяха да се откроят. Поне в очите на тези, които се интересуват.

Централизирана икономика, силен протекционизъм, свободен пазар, либерални ценности, европейска солидарност, шовинизъм, християнски фундаментализъм, проруски, прозападни, авторитарни, демократични настроения... Всеки може да открие своя приоритет в изказванията на основните партии.

Европейски срещу Евразийски съюз

Шумно подновеният разговор за стратегическата ориентация на България бе неизменна част от предизборната кампания. Едни участваха в този разговор с думи, други - с мълчание. „Атака“ първа зае нишата, която други ги е срам да доближат, макар да им харесва. България да се върне в орбитата на Русия и да обърне гръб на Запада, призова Волен Сидеров. Никой друг не сподели в прав текст предложението му, но позициите по отношение на евентуално засилване на санкциите срещу Русия са достатъчно ясни. БСП, АБВ, „Атака“ и партията на Бареков са от източната страна, а ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок - от западната. Двете социалистически листи декларират проевропейска позиция, но също така се стараят да не отблъскват онези свои избиратели, в чиито уши още кънти залпът на Аврора. Стигна се дотам АБВ да обвини БСП в „антируска“ политика.

Най-ярката позиция в полза на европейския избор идва от Реформаторския блок - те дори призоваха за създаване на Европейски енергиен съюз, за да може Европа още по-ефективно да се противопоставя на руския натиск. Макар и да подкрепя проекта „Южен поток“, ГЕРБ също застана на страната на Европа, а лидерът Борисов директно призова копнеещите по „едно време“ да отидат на летището и да видят кои полети хващат внуците им - на запад или на изток. Единствената категорична европейска позиция от страна на управляващите дойде от ДПС. По време на честването на 25-годишнината от съпротивата на българските турци в Джебел Лютви Местан почти изкрещя, че мястото на България е в Европейския, а не в Евразийския съюз. И завърши изказването си на турски език: „Аврупа! Аврупа! Аврупа!“ (Европа - б.а.).

Възмутените срещу безразличните

Говоренето в морални категории също бе част от тази кампания. От едната страна застанаха крайните популисти Сидеров и Бареков с обещания „да изметат досегашните“ и да въздадат справедливост. Предлаганите от тях мерки често граничат с недемократичното - който иска възмездие и не се интересува от средствата, вече има за кого да гласува. Само две политически сили се възмущаваха от задкулисието, фасадната демокрация, Пеевски. Това са Реформаторският блок и АБВ. Докато за първите проблемът е в путинизирането на българския модел на управление, за вторите драмата е в това, че ДПС е превзело бившата им партия БСП. Иначе примерите, с които Реформаторите и АБВ доказваха тезите си, бяха еднакви.

Напълно обяснимо за управляващи партии, БСП и ДПС не се възмущаваха от нищо, а „страхуваха” избирателите си. БСП - с връщането на Борисов, ДПС - с ограничаване на правата на турците, както винаги. Едните си помагаха с популистката атака срещу енергоразпределителните дружества, а бездействието на институциите срещу крайните националистически акции помагаше на другите. На фона на силните думи от всички страни, ГЕРБ избра ролята на загрижения родител - „България няма време за губене“. Този лозунг бе предназначен за всички, които виждат как управлението затъва в скандали и за които първостепенен приоритет е да се прави нещо, а не да се пилее време в спорове кое е правилно и кое - не.

Градът срещу селото

Третата ясна разделителна линия бе между интересите на хората от големите градове и тези от малките населени места. Старанието на управляващите да създадат напрежение по тази ос се прояви още преди месеци, когато раздадоха близо 500 млн. лв. на общините и то най-вече на малките, управлявани предимно от БСП и ДПС. Всъщност, тази политика започна още по-рано - преди година властта тръбеше как протестите били на „онези от жълтите павета“, как „София не е България“. Най-откровеното изказване бе на зам.-министъра на отбраната от ДПС Неджми Али, който заяви пред избирателите си: „Не на България на метрото, магистралите и големите спортни зали!“. Подялбата е видна - ГЕРБ остава водеща сила в големите градове, Реформаторите остават запазена марка за елита в София и още няколко града, БСП търси „обикновения човек“, АБВ търси „необикновените“ в рамките на Столетницата, а популистите се обръщат предимно към декласираните от по-малки и по-големи градове.

Кой казва, че няма за кого да се гласува?