Кой не иска референдуми в Германия?
8 декември 2016Германците никой не ги пита - нито за въвеждането на еврото или за европейските договори, за това кой да бъде президент или за бежанците, например.
Германската конституция не дава възможност на гражданите да се намесват във важните политически въпроси и да коригират това, което не им харесва. След Ваймарската република и негативния опит с вземането на властта от Хитлер в Германия вече не се провеждат референдуми на федерално ниво. Създадената след Втората световна война конституция позволява на германците само да избират на всеки четири години между официално регистрираните партии, за да могат след това онези от тях, които са спечелили доверието на избирателите да вземат всички политически решения вместо гражданите. Тази система се нарича представителна демокрация.
Всеки, комуто не е достатъчно да гласува веднъж на всеки 4 години, трябва сам да се ангажира политически - като стане член на някоя от партиите. А ако не открие подходяща партия, отговаряща на неговите политически възгледи, тогава не му остава нищо друго освен да си основе собствена партия или гражданска инициатива. И тъй като до 2015 година всички съществуващи партии единодушно подкрепяха политиката на отворените врати спрямо бежанците, възникнаха контра-движения, като дясноекстремистката Пегида или дяснопопулистката "Алтернатива за Германия", обединяващи гласовете на недоволните граждани.
Покана към популистите
"Вероятно нямаше да има почва за подобни феномени, ако германците можеха да гласуват на референдуми", казва Фолкер Бек от сдружението "Повече демокрация". Такова е и мнението на почти всички водещи политолози. Хората имат нужда от вентил за изпускане на пáрата: "От една страна - за внасяне в дневния ред на теми, пренебрегвани от политиците, а от друга - като възможност за коригиране на техните действия", посочва Бек. Експертите са единодушни, че където няма референдуми, или съществуват много високи изисквания за тяхното провеждане, идват популистите, които формулират и преследват радикални промени. Двата най-ярки примера са Геерт Вилдерс в Нидерландия и Марин льо Пен във Франция.
Съществува обаче и рискът от вземането на погрешни политически решения чрез референдуми. Когато неотдавна в Германия пламна поредният бежански приют, много хора стояха отстрани и ръкопляскаха на фона на горящата сграда. "Алтернатива за Германия" влезе в няколко провинциални парламента. Може би именно поради тази опасност ХДС не желае да се провеждат допитвания на федерално ниво. Всички останали фракции в Бундестага - социалдемократите, зелените и левите - са на обратното мнение. Наскоро 68,8 процента от членовете на консервативния ХСС също се обявиха в полза на референдумите.
Опитът на Бавария
Още през ноември баварският Конституционен съд отхвърли необвързващите референдуми, въведени от 1 март 2015 година. Съдиите счетоха, че мярката е противоконституционна. Тяхното решение е насочено срещу провеждането на допитвания до народа, инициирани от правителството. Самите граждани обаче могат да предизвикват подобни гласувания, т.е. ако инициативата тръгва от тях (отдолу).
От 1946 година насам Бавария е федералната провинция, в която са проведени най-много референдуми. На тях са били вземани и решения, които не винаги са били по вкуса на управляващия ХСС. Например това за забрана на тютюнопушенето в обществените сгради. Баварският вътрешен министър Йоахим Херман обаче прави положителна равносметка дотук от проведените плебисцити. "Не виждаме никакви отрицателни последици за нашата федерална провинция от тях", казва той за ДВ.
Добрите и лошите страни
Професорът по обществено право от университета в Оснабрюк Херман Хойснер припомня, че не са само референдумите - на избори също може да се стигне до изненади. "Не можем да говорим за добри избори и лоши референдуми, а за добра и лоша подготовка за провеждането им", уверява той.
Много от водещите политолози в Германия се застъпват за провеждането на референдуми под стриктния контрол на Конституционния съд и парламента. Допитванията трябва да са съвместими с Конституцията, за което трябва да се погрижи Конституционният съд. Така например гражданите не могат да решават дали Германия да излезе от ЕС или да въведе смъртното наказание.
По принцип референдумите могат да бъдат свиквани "отдолу", тоест от гражданите, или "отгоре" - от правителството. Професор Франк Декер от университета в Бон е привърженик на варианта за референдум "отгоре": "Проблемът на инициираните от гражданите референдуми "отдолу" се състои в това, че такива допитвания винаги тръгват от едно малцинство. В повечето случаи това са опозиционни малцинства", казва той.
Еверхард Холтман от университета Хале-Витенберг допълва, че пряката демокрация е много по-склонна да се поддава на влиянието от групи по интереси и от нея печелят по-скоро елитите. "Научни студии доказват, че гражданите със сравнително високи доходи, добро образование и високо обществено самосъзнание участват по-често в референдуми. А социално слабите групи са губещата страна".
Повече граждански ангажимент
Всички поддръжници на референдумите са единодушни, че те не могат да заменят досегашната представителна демокрация, могат само да я допълнят. Сдружението "Повече демокрация" е разработило модел, който среща широка подкрепа. Той е резултат от взаимодействието между гражданите и парламента и се състои от три стъпки: гражданите свикват референдум и при набиране на необходимите гласове, допитването се провежда; след това резултатите влизат за обсъждане в Бундестага, който може да потърси компромисно решение чрез алтернативни предложения; и накрая гражданите отново гласуват - този път за крайния вариант.
Според Фолкер Бек, тази процедура има много предимства: "Първо - автоматично възникват дискусия и спор между поддръжниците и противниците; и второ - не се взима окончателно твърдо решение "за" или "против", както при референдума във Великобритания за Брекзит", посочва експертът.