Кой се страхува от ''Лолита''?

"Божият гняв ще се излее върху тези, които разпространяват "педофилията на Владимир Набоков"", пише в едно от многото заплашителни писма, изпратени до музея на писателя в Санкт Петербург. Същото послание бе отправено и в бутилка, хвърлена по прозорците на сградата. А миналата седмица стените му осъмнаха с надписа "педофил".

Вандалщина, ще си каже човек. Вандалите обаче не се чувстват ни най-малко виновни. Те са представители на консервативното руско общество, което одобрява както острите санкции срещу "Pussy Riot", така и закона, който забранява "пропагандата на хомосексуализъм и педофилия". Във фокуса на "неоказаците" - както се наричат нападателите на музея - е популярният роман на Набоков "Лолита", в който действително става дума за педофилската връзка на 40-годишен литератор с 12-годишно момиче. Защо обаче авторът на подобен роман трябва непременно да е педофил? Подобно подозрение е колкото грубо, толкова и неоснователно.

Провокациите на Набоков

Няма съмнение, че Набоков успява да се утвърди като един от водещите автори на 20-ти век благодарение на целенасочената провокация. Всъщност големите американски издателства отхвърлят ръкописа му, опасявайки се именно от обвинения в порнография. В крайна сметка романът излиза в малко англоезично издателство в Париж, специализирано в еротичната литература.

"Лолита" постига свой пробив едва покрай ентусиазираната рецензия на Греъм Грийн. А успехът на романа носи на Набоков финансова независимост и му позволява да се отдаде изцяло на писателството.

Всъщност всички романи на Набоков се въртят около обсебването, което може да приеме най-разнообразни форми. Независимо дали става дума за кръвосмешение, хомосексуалност или за перфектното престъпление - в центъра винаги стои едно табу, което е привлекателно именно покрай абсолютната си забрана. Набоков е изчислил съвсем точно скандалността на сюжетите си. В послеслова на американското издание на "Лолита" той пише следното: "Има поне три теми, които са абсолютно табу за американските издатели. Другите две са: женитба между бял и черен, водеща до щастлив брак с безброй деца и внуци; и абсолютният атеист, който води щастлив и пълноценен живот и живее до 106-годишна възраст."

Естетика и новаторство

Постмодерните общества на 21 век трудно могат да бъдат шокирани - въпреки това литературата продължава да отбелязва успехи, извлечени от някоя провокация или табу. Проблемът на този вид стратегия е в това, че нарушаването на едно табу не може да се повтори. Ако един текст вече е навлязъл в сферата на табуизираното, то на следващите поколения им остава само съмнителното пубертетно удоволствие отново и отново да изричат цинизмите.

Решаващият въпрос от 1950-те години - дали един текст е порнографски или не, днес до голяма степен е загубил актуалността си. В сравнение с лавината от кадри в интернет и каналите на частните телевизии всяко, дори и най-откровеното описание на сексуалния акт представлява абстракция, която би трябвало да бъде оценявана не толкова според съответствието й с морала, колкото според естетическото й новаторство. 

АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева