Кой се страхува от миналото на Борисов - и на България?

Неудобното минало на премиера Бойко Борисов и близкото му обкръжение - много български печатни медии замитат тази тема под килима. Това показва едногодишният анализ на съдържанието на 10-те най-разпространени български печатни медии. Анализът възникна по инициатива на Института за модерна политика с подкрепата на германската либерална фондация „Фридрих Науман”. Седемчленно жури от водещи журналисти, медийни експерти и правозащитници номинира 55 теми-табу за българския печат. От тях в крайна сметка бяха подбрани 22-те най-често напълно загърбвани, сериозно подценявани или тенденциозно отразявани проблеми.

Гнилите ябълки

Общественият интерес страда най-осезаемо от премълчаването на темата за „гнилите ябълки” в българската банкова система. Според грамите в сайта на „Уикилийкс”, тези банки перат пари на престъпници и въртят игри с невъзвращаеми кредити. Въпреки това за техните собственици, капитали и обвързаност с властта се знае много малко. Несъмнено фактът, че „гнилите” са сред големите рекламодатели, влияе върху редакционната политика по въпроса.

Извън темата „Катуница” и криминалните хроники, проблемите на ромите също са се премълчават и пропъждат от медийния дневен ред, твърдят изследователите от проекта на фондация „Науман”. Същата съдба имат проблемите на хомосексуалните хора в България, задкулисните назначения и сделките в съдебната система, събитията на „Алея Първа” и връзките на варненската групировка ТИМ с правителството.

Засега медийният мониторинг с подкрепата на германската фондация взима под лупа само централния български печат. Но занапред наблюдателите ще обърнат внимание и на регионалните медии. В тях по правило табу е буквално всяка дума, казана срещу алиансите на местните управници, магистрати и икономически „фактори”. А публикуването на критични материали най-често води до физическа разправа и морален тормоз, казаха специалисти по време на представянето на мониторинга върху забранените теми в българската преса.

Възходът на жълтото

Ръководителят на медийното проучване д-р Иво Инджов обяснява, че в българските медии протичат два успоредни процеса, които са тясно свързани. Булевардизацията на медиите пропъжда обществено значимите теми. Така се замъгляват или изцяло изчезват журналистическото разследване, компетентните анализи, коментарите и дискусиите. По страниците на българските печатни издания почти изцяло липсват сериозни анализи. Това прави особено тягостно впечатление при сравнение с продукцията на сериозния германски периодичен печат, твърди Аспарух Панов от софийското бюро на фондация „Науман”. „Най-тиражните германски вестници и списания задоволяват потребностите на сериозен и широк кръг от читатели, които им отделят много време и наистина четат пространните коментари и анализи по актуални теми. Именно затова в Германия печатът играе огромна роля за информиране на обществото и за контрола върху властта”, смята Панов.

Славното българско минало

Табуизирането на теми от сериозен обществен интерес в България и заместването на правдивата и критична информация със скрити платени публикации и автоцензурирани писания налага мониторингът върху табутата в българския печат да бъде продължен и разширен, единодушни са авторите на медийното проучване на фондация „Науман”. Членът на журито Александър Андреев е номинирал още теми, които според него се премълчават или игнорират. На първо място сред тях е митологизираното и често изопачавано българско минало, както и образите на ключови исторически фигури - като Васил Левски например. Според Андреев в България има широк консенсус по въпроса, че е недопустим какъвто и да било критичен прочит на Възраждането, че е забранено всякакво негово тълкуване извън „канона”. Почти същото се отнася и до дейността на Българската православна църква и висшия й клир, смята Андреев.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Д. Попова-Витцел