Кой чопли националната чувствителност?

Мощните пароструйки и килограмите перилни препарати освен символично, измиха и официално съвестта на властите от "вандалските" прояви срещу най-високия и впечатляващ паметник в столицата. Първи културният министър Рашидов нарече комиксовата шега "углавно престъпление" и предупреди страховито, че не може всеки, който се събужда сутрин "да кепази държавата".

Прокуратурата, която обикновено действа твърде колебливо, също светкавично се самосезира и образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител-хулиган. Проправителствените медии, а повечето в страната са такива, също осъдиха под една или друга форма безвкусната градска шегичка и побързаха да отразят традиционното поклонение пред паметника по повод деня на хитлеристкото нападение срещу СССР, на което официалният разговорен език най-често е руският.

Гласовете на злото

Всъщност нищо ново под слънцето, когато на властниците им хрумне, че някой кепази държавата. През март 2008, след като британската BBC излъчи разтърсилия цяла Европа документален филм за изоставените деца от дома в Могилино, държавният глава Първанов звучно заклейми неговите автори, че са част от антибългарска кампания, провокирана неизвестно от кого и с каква цел. Благодарение на филма, обаче, най-сетне беше решено домът да бъде затворен.

Няколко години по-рано след като други британски журналисти записаха със скрита камера пазарлъка за пари с Иван Славков и той беше изгонен от МОК, прокуратурата също започна предварително производство срещу злостната радиокорпорация, но своевременно го прекрати. Което не попречи на президента да обяви BBC за антибългарска медия, а на винаги послушният СЕМ да изчегърта завинаги от радиоефира дори английските предавания на Световната служба, така, както вече бяха постъпили в Москва.

Може да не сме кой знае какво, ама не сме нищо и никакво!

Ами раздуханата през 2007 по правилата на тоталитарната пропаганда /отново от екипа "президент - културен министър"!/ националистическа невроза около злополучния проект, наречен от местната преса "Митът за клането в Батак", след като автентичното му заглавие беше "Батак като българско паметно място?" Тогава всички казионни граждански и обществени организации застанаха като една зад заклинанието на държавния глава-историк, че ставало въпрос за "остра провокация към националната ни история и памет", а щурмоваците от Атака със свежи сили закрещяха предизборно по площадите "Балева - на дръвника, швабата юдеин – на кол!".

Подобна "ярост благородная" се надигна и по повод иначе незлобливата артистична шега на чешкия модернист Давид Черни, който след като беше боядисал в розово съветския танк-освободител в родната си Прага и беше инсталирал там десетки наистина скандални свои произведения, показа България в Брюксел като територия от клозетни клекала. Тогава отново местната общественост издаде гневни вопли срещу накърненото национално достойнство, а пъргави националисти подариха на чешкия посланик в София тоалетна чиния.

Куклите Мели и Арлекин

Кое е общото във всички тези експлозивни прояви на накърнена национална чувствителност? Един от възможните отговори се съдържа в архивите на ДС. Да оставим настрана баналните вече "Гоце" Първанов и "Кардам" Димитров, както и техните безбройни медийни и дипломатически съратници от службите! Ако се вгледаме обаче в имената на лицата, подписали от името на оглавяваните от тях организации знаменитата протестна декларация, в която смирено се извиняват на руските хора за стореното на паметника в София от - забележете, шепа индивиди, а не от целокупния български народ - ще забележим, че една трета от въпросните фигури можеха спокойно да се представят и с агентурните си ДС-псевдоними, които вече стават по-популярни от собствените им имена

Другият възможен отговор вероятно трябва да дойде от крайните националисти и най-вече от "Атака". И по-конкретно да осветли въпроса защо и как паметникът винаги е абсолютно табу за техните, иначе впечатляващи и шумни, прояви...