Кой ще ни защити от "балканските нрави"?

Как да живеем добре в Германия? Тъкмо с тази тема и в момента се занимава политиката. А за да има добър живот – трябва сигурност. При това: не толкова съпротива срещу по-големите абстрактни опасности като ислямисткия тероризъм или хибридната война в украинския конфликт.

Не става дума дори само за сигурността на собствените ни ключалки у дома. За тях всеки от нас сам си носи отговорност. От държавата обаче гражданинът има право да очаква една много важна подкрепа. Държавата е длъжна на първо място не толкова да преразпределя и да раздава социални придобивки, колкото да подсигури свободата на гражданите.

Първо има нужда от превенция: потенциалните злосторници се нуждаят от сплашване. И още: когато бъде извършено престъпление, когато някой насилствено нахлуе в нашия дом или стори дори нещо още по-лошо, всички ние имаме право да очакваме нещо доста повече от обичайното равнодушно повдигане на рамене и бързото архивиране на жалбата ни. Защото, когато държавата постъпва така, човек изпитва чувство на безсилие и гняв.

Още по-лошо става, когато властите се опитват да ни хвърлят прах в очите. Та нали всички добре знаем, че бързо действащите банди, които извършват кражби с взлом, идват не от Швеция, Холандия или Австрия, а от Балканите или от държави в ЕС, в които царят балкански нрави. Това трябва да се изрече на висок глас, за да посрещнем предизвикателството по съответния начин.

На висок глас трябва да се заговори и за самото престъпление: взломната кражба изобщо не е дреболия – нищо, че се случва стотици пъти на ден. Домът е нашето второ тяло и когато някой посегне върху него, това оставя дълбоки следи. По-тежки наказания срещу бандите няма да помогнат – знаем го от опита с наркоманите.

Ще помогне обаче използването на повече специални средства - но не защото кипим от желание държавата да се превърне в голям "Биг Брадър", а защото искаме тя да опази нашите основни права. Без съмнение, за такива мерки се изисква и висока степен на доверие. Гражданинът трябва да може да вярва, че държавата добросъвестно прилага тези мерки, особено когато става дума за подслушване или събиране на лични данни. А властите пък са длъжни с действията си да спечелят доверието на гражданите.

За съжаление, част от това доверие се топи. Гражданите имат усещането, че властта вече не ги взима достатъчно насериозно. Когато чуват, че закрилата на личните данни не е тяхно основно право, а по-скоро инструмент в партийно-политическите борби, нищо чудно гражданите да обърнат гръб на всичко това. И тогава властта на народа ще се окаже под заплаха, а в Германия вече няма да може да се живее добре.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main