Колко пари са укрили гърците?

Сумите, изчислени до този момент, звучат доста примамливо. В гръцките медии се говори за суми от порядъка на 30 до 60 милиарда евро - все пари, за които се смята, че са били укрити в швейцарски банки от заможни гърци. Някои коментатори дори споменаха сумата от 200 милиарда евро. Точни цифри обаче няма. Засега е ясно само едно: от 2009 година насам гърците са изтеглили 65 милиарда евро от банковите си сметки. Най-малко 16 милиарда евро са били трансферирани в чужди банки.

Възможностите са три

Ако действително става дума за укрити пари, които биха могли да бъдат обложени с данъци, за гръцкото финансово министерство това би било същинска манна небесна. Поради тази причина Гърция преговаря с Швейцария за сключването на данъчно споразумение. "След влизането в сила на това споразумение всеки грък, който притежава банкова сметка в Швейцария, ще има три възможности: или остава анонимен и плаща наказателен данък в размер на 30 процента от общия си капитал; или обявява швейцарските си спестявания пред гръцкото финансово министерство и разрешава данъчна проверка; или му се дава 4 или 5-месечен срок, в рамките на който трябва да закрие сметката си в Швейцария", обяснява юристът Илиас Бисиас.

Страхът от държавен фалит накара много гърци да вложат спестяванията си легално в швейцарски банки. В този случай става дума за вложители, които разполагат предимно с малки суми. Тези хора няма от какво да се страхуват, казва Бисиас и допълва: "Много по-интересни са старите случаи". При тях става дума за съмнителни пари, вложени в Швейцария, които сега трябва да бъдат обложени с данък със задна дата. Ако обаче действително се вземе решение за облагането на тези суми с 30 или 40 процента данък, много гърци просто ще изтеглят парите си от Швейцария и ще ги вложат в някой данъчен оазис, предупреждава Бисиас.

В кризисни времена темата укриване на данъци в Швейцария придобива и политически оттенък. Председателят на умерената лява партия "Демократична левица" Фотис Кувелис се изявява като защитник на честните данъкоплатци. Още преди парламентарните избори през юни той пледира за твърд подход спрямо Швейцария. "През май 2010 година настоях пред парламента за контрол върху банковите сметки на гръцки граждани в Лихтенщайн. Финансовият министър уж трябваше да се погрижи за това, но нищо не се случи. Настоях и за контрол на гръцките спестявания в Швейцария, а тогавашният финансов министър Венизелос ме увери, че щял да се заеме с това. Но отново нищо не се случи", протестира Кувелис.

Атина се надява на дъжд от пари

Тази негативна равносметка е все пак малко преувеличена. Защото през януари влезе в сила т. нар. Протокол за двойно данъчно облагане. Тази договореност задължава швейцарските банки да разкриват имената и адресите на клиенти, за които има конкретни подозрения, че укриват данъци.

Тъй като сивата икономика съставлява между 25 и 30 процента от гръцкия БВП, е близко до ума, че при една част от гръцките милиарди в швейцарски банки става дума за укрити пари. В края на 2011 година атинският седмичник "Real News" писа, че бившият финансов министър Венизелос изхождал от сума в размер на 30 милиарда евро. Той щял да преговаря с Берн за 10-процентно предварително изплащане на данъци. Седмичникът изчисли, че след влизането в сила на споразумението Гърция би могла да разчита на финансова инжекция в размер на близо 3 милиарда евро.

Автор: Я. Пападимитриу, К. Цанев; Редактор: Д. Попова-Витцел