Компютър "дописва" Десетата симфония на Бетовен

Музиковеди, музиканти, един филмов композитор и програмисти са се заели с амбициозен проект - искат да вдъхнат живот на недовършената Десета симфония на Бетовен. Английският композитор и изследовател на Бетовеновото творчество Бари Купър открива през 1988 г. скици към първата част на неговата Симфония № 10 в ми-бемол мажор.

Сега с помощта на изкуствен интелект произведението ще бъде завършено. "Съществуващите музикални фрагменти ще бъдат поставени в съгласуван музикален контекст”, обяснява Кристине Зигерт, която е ръководителка на архива на Бетовен в Бон. Творбата ще бъде представена през пролетта на 2020 г. по случай 250-годишнината от рождението на композитора. Но може ли изкуствен интелект да пресъздаде гениалния композиторски стил на Бетовен? - притесняват се специалистите. Идеята на проекта е да създаде произведение, което да отговаря на стила на времето,  а не толкова творба, за която познавачите на Бетовен ще си кажат: “Да, това би могло да е написано от Бетовен”, пояснява Кристине Зигерт. Компютърът разполага с широк набор от информация - освен запазените оригинални фрагменти, които дават отправната точка, за музикална основа ще послужат също произведения на Бетовен и на негови съвременници. Грижливо подбрани творби от Хумел, Моцарт, Хайдн и Керубини ще съставят музикалния контекст на бъдещата творба.

Как компютърът "научава" развитието на идеите

Освен това в системата на изкуствения интелект ще са въведени и скиците от друга, завършена творба на Бетовен - неговата 3-та симфония. Така компютърът “научава” как точно композиторът е развивал идеите си, посочва още Кристине Зигерт. Тя разказва, че композиторът е започнал работата си по двете последни симфонии едновременно, а идеята му била да завърши Десетата симфония след като приключи с Деветата. Но така и не успява, защото смъртта го застига. “От записките му научаваме, че е искал да включи в симфонията си хорал, а четвъртата част си е представял като “Празник на Бакхус”. Компютърът не може да знае какво точно съдържа тази представа, но е ясно, че тази част е трябвало да бъде много радостна  и възторжена”, допълва Зигерт.

Тъй като музикалните бележки на Бетовен са твърде кратки, ръководителите на проекта не разчитат само на изкуствения интелект. Те са поканили американския пианист и музиковед Робърт Левин, който е известен с редакцията си на “Реквием” от Моцарт. Неговата задача ще бъде да зададе основните музикални теми и структури, които след това компютърът да запълни. Оркестрацията пък ще се извърши от филмов композитор. Работата върху произведението се ръководи от института “Караян” в Залцбург и се осъществява съвместно с къщата-музей на Бетовен в Бон.

Кристине Зигерт е убедена, че през следващите години ще бъдат постигнати впечатляващи резултати в областта на класическата музика и изкуствения интелект. “С други думи, дори ако произведението, което ще бъде завършено сега, в годината на Бетовен, не довлетворява напълно всички, то само след няколко години ще бъдем изумени от резултатите, които могат да бъдат постигнати чрез изкуствен интелект”, обобщава Кристине Зигерт.