Конграчулейшънс, г-н Борисов!

Точно преди година по една от приятелските на кабинета частни телевизии премиерът Борисов направи впечатляващо признание. На въпрос за отношението на Русия и САЩ към енергийната политика на страната той отговори, че „Великите сили в момента са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България”. Днес, в края на втората година от управлението на ГЕРБ, това пламтящо чувство на Европа и света към най-бедната европейска членка се изразява основно в любезната думичка „конграчулейшънс”, с която чуждестранните партньори на страната дипломатично сгряват сърцето на министър-председателя с ясното съзнание, че той разбира единствено нея без преводач.

Умен и красив

Поводите за външнополитически „поздравления” на двегодишния български кабинет са всъщност доста. Парадоксално, но един от тях е трудното, но мъдро решение на г-н Борисов в началото на миналата година да не последва примера на своя гръцки колега Папандреу, като поеме временно и поста на външен министър.

За щастие тогава лидерът на ГЕРБ устоя на ласкателствата на своята невероятна кандидатка за еврокомисар Румяна Желева и предпочете да остане само „умен и красив” министър-председател, а въвеждането на някакъв порядък в оказалото се дипломатически филиал на някогашната ДС външно министерство разумно беше поверено на екип от подходящо образовани млади хора, които все пак могат да контактуват в чужбина без преводач.

Бързата работа - срам за майстора

Друг достоен повод за поздравления е овладяването на иначе неудържимия предизборен порив на правителството за вкарване на страната в Шенген. Вероятно както за обикновените хора, така и за повечето министри вече е станало ясно, че между дипломатическите ласкателства и политическото доверие на Стария континент има разлика и то, доверието, се гради не с КПП-та, а с конкретни резултати в справянето с корупцията и организираната престъпност. Засега такива резултати, уви, липсват.

Подобно е и положението с влизането на България в еврозоната, една от ключовите външнополитически цели на ГЕРБ при поемането на властта преди две години. Просто финансовата драма в Гърция, валутните проблеми на някои други страни и най-вече местната сиромашия и скъпотия, на този етап поохладиха стремглавото бързане към европейските пари, за които е ясно, че сами няма да напълнят джоба на българина, а още по-малко ще съживят като с магическа пръчица замрялата кризисна икономика.

Шапка на тояга

Най-голямото европейско поздравление обаче заслужава продължаващата трайна неспособност и на този кабинет да усвоява средствата, които предоставя ЕС. С договорените през двугодишното управление на ГЕРБ едва 12 на сто проекти за еврофинансиране и с хронично слабия си административен капацитет за усвояване на европарите, България е на път да почисти сериозно своето корупционно реноме, тъй като достатъчно средства за далавери с фондовете просто ще липсват.

Няма никакво значение, че средният и малък бизнес изнемогват изчезвайки, или че страната е единствената в Европа, която за миналата година не е договорила нито едно евро за здраве, наука и енергетика. Важното е, че след като българите сами не могат да си осигурят евросредствата, ЕК е готова да поеме лично управлението на регионалните фондове за страната и така да даде нови международни поводи за „конграчулейшънс”. Придавайки по този начин модерно европейско звучене на крилатата мисъл на местния шоп: Може да не сме кой знае какво, ама не сме нищо и никакво!

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев