Концептуална криза в българския туризъм

"Защо България ли? Изключително чистото море, прекрасната българска кухня, добрият нощен живот, старинните градове, манастири, църкви, милите и сърдечни хора, добрите хотели, късият полет до там и ниските цени", това пише Джейн в интеренет-форума holidaycheck.

Една седмица на българското Черноморие излиза към 450 евро на човек. Това ще рече, че четиричленно германско семейство може да летува в България за по-малко от 1500 евро. Към това е включен и самолетният билет. Хотелът е с три или четири звезди и all inclusive обслужване. Дестинациите за младите хора търсещи нощни приключения са Слънчев бряг, Несебър и Златни пясъци. Семействата, които искат спокоен отдих, предпочитат Албена, Обзор и Свети Влас.

България все още предпочитана

Нина Креке, говорителка на туроператора "Томас Кук" определя България като една от интересните и най-търсени дестинации за това лято. Според Креке въпреки финансовата криза, България е предпочитана от много туристи. А може би именно заради това?
"Тази година германците са много внимателни с цените. Не става обаче дума само за евтино, евтино, евтино, а за едно добро съотношение между цена и качество. Туристите искат хубав хотел, с добра анимация на разумна цена", казва Креке.

"В България има много добри оферти, които даже семейства с повече деца могат да си позволят", продалжава Креке. Според нея все още е рано да се каже с точност, как се движи България, спрямо други дестинации. Това ще стане ясно през октомври, когато приключи финансовата година и се направи равносметка. "Досега обаче имаме признаци, че България ще е една от най-търсените дестинации на 2009", допълва тя.

Кризата плаши чуждестранните туристи

На друго мнение са обаче от управата на летище Варна и летище Бургас. Според преценка на базата на досегашните полети летуващите чужденци по Черноморието ще са с 15 процета по-малко от миналата година.

"Германските туристи това лято отсъстват", казва Станислав Стаматов от туристическа агенция Bulgaria Holidays. "Германският турист е много дисциплиниран турист. Той използва офертата all inclusive и се стреми да няма допълнителни харчове. Веднъж чул за финансовата криза, той ще е по-скоро склонен да не почива."

Според Станислав Стаматов профилът на туристите от Германия е следният: това са хора предимно от по-ниските слоеве на обществото, с ниски доходи, което личи от отношението им към парите. Те са над средна възраст и идват в България със семействата си. "Обаче остават доволни, защото отношението между качество и цена е задоволително", обобщава Стаматов.

Румен Драганов е председател на Института за анализи и оценка на туризма. Той очаква 25 процентов спад на приходите от туризъм. Според него това се дължи основно на липсата на концепция: "Което доведе до презастроятането на основните туристичестки комплекси и от там до е едно много лошо състояние на качеството на туристическата услуга, свързана с основния туристически продукт - масовия туризъм."

Презастрояването - враг номер едно?

Презастрояване има и в зимните курорти. Това довежда до префокусиране на пазара. Като пример Румен Драганов дава Слънчев бряг. Преди това е било място за семеен туризъм, сега курортът привлича предимно млади хора, които имат друго отношение към туристическия продукт.

През миналата година 60 на сто от легловата база по Черноморието са били празни. В най-добрия случай ще бъде така и тази година, разказва Драганов. Липсата на стратегия и на кадри, които искат да работят три месеца, а след това девет месеца да чакат, спадът на цените заради кризата, което се отразява и на доходите - това са минуси за нашия туризъм, казва Драганов.

Гърция и Турция нямат подобни проблеми

"В Гърция и Турция наблюдаваме криза, докато в България наблюдаваме упадък. Има разлика между тези две поянтия, тъй като кризата е нещо което би могло да се преодолее. И в Гърция и в Турция няма свръх-застрояване и още повече няма отказ на техните държави от управление на туризма", казва Драганов и допълва: "Докато държавата се държи неглижирано към туризма, турзмът ще продължи да бъде в упадък."

България се нуждае от значителна реформа. В българското законодателство не съществува терминът "туристическа атракция". Това е нещо различно от културен паметник. Атракцията се посещава от туристи, докато при културния паметник ходят научни работници, разяснява Драгнов.

Според председателя на Института за анализи и оценка на туризма проблем има и със собствеността. Въпросът с туристическите атракции се прехвърля от министерство в министерство. "Последното, в което те са попаднали в средата на 60те години е министерството на регионалното развитие", казва Драганов.

Бизнесът идва едва на второ място

В България съществува освен това глупавото разбиране, че туризмът е изцяло частно нещо. Държавата обаче е собственик на основните атракции, тя е отговорна и за инфраструктурата. Бизнесът трябва само да инвестира.

"Става въпрос за управление на много милиардно културно и природно наследство, което трябва да бъде съвсем ясно описано и в него трябва да се инвестира и то да се развива като туристически продукт, а не да стои изоставено и захвърлено без реклама и без път до него", казва Драганов.

На кръстопът

Накъде ще продължи да се развива България? Дали тя ще остане една от топдестинациите на бедните европейци или ще се промени решително? Така, че с природните си дадености и архитектурни забележителности да започне да привлича по богатите. Това ще покаже само времето.

Но както пише Джейн във форума Holidaycheck: "С България има две възможности - или човек никога повече не се връща, или се влюбва и отива отново и отново."