Коняк и хавански пури: не, това не е истината за ЕС

За добро или за лошо, един от първите въпроси, който мнозина си зададоха след избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, гласеше: колко пари ще получава? Заплатата на тази позиция възлиза на 25 000 евро месечно, преди данъци и отчисления. Към това месечно се добавят още 1 400 евро за текущи разноски.

А колко получават останалите над 30 000 европейски служители? Общата сума за издръжка на европейската администрация годишно възлиза на над 9 милиарда евро. Основната заплата тръгва от 3 600 евро месечно, заедно с надбавките - и стига до 23 400 евро, колкото получават генералните директори на Генерални дирекции. Депутатите в Европарламента пък получават около 8 000 евро месечно, плюс 300 евро за участие във всяко заседание. Те имат право и на 4 416 евро месечно за разноски, свързани с кабинета им.

Тези факти ще Ви изненадат

„Критиците на ЕС изобразяват Брюксел като корумпиран Молох, който разхищава пари от данъци и плаща абсурдно високи възнаграждения на своите чиновници. Какво вярно им в тази картинка?" - този въпрос журналистката от „Ди Цайт" Катерина Лобенщайн отправи към най-компетентния възможен събеседник: Клаус-Хайнер Лене, шеф на Европейската сметна палата. Отговорът му е кратък: „Вярното не е много. В ЕС няма повече разхищения и корупция, отколкото в правителствата на държавите-членки. Дори напротив".

Лене припомня, че Сметната палата от 1994 година насам бди над бюджета на ЕС и проверява под лупа всички плащания за финансирани от Евросъюза проекти. В момента се установяват нередности едва в 2,4% от случаите, докато през 1990-те години този процент е бил двуцифрен, казва Лене и обяснява тази положителна тенденция с факта, че след серията от корупционни скандали през последното десетилетие на 20 век контролът е станал много по-сериозен. „Тогавашната Еврокомисия беше принудена да подаде оставка, след което затегнахме гайките. Въведени бяха нов бюджетен правилник за европейските чиновници и нови процедури за дисциплинарни наказания. А в крайна сметка бе създадена и Службата за борба срещу измамите", обяснява шефът на Сметната палата. По неговите думи, тази служба има много повече правомощия от националните прокуратури и полицейски органи, включително обиски без съдебно решение.

Журналистката от "Ди Цайт" припомня, че въпреки това през 2018 година са били констатирани разхищения, извършени от евродепутати: стотици бутилки шампанско, ресторантски сметки за по 400 евро на човек. В отговор Клаус-Хайнер Лене уточнява, че става дума за депутати от крайнодясната фракция „Европа на нациите и свободата" и че не помни друг такъв случай. А Лене има дълъг опит като германски евродепутат от ХДС. Ето какво разказва за нравите от недалечното минало:

„Когато през 2001 година участвах в заседание на министрите на икономиката и финансите, по обяд дамите и господата министри и зам.-министри сядаха заедно край масата, с дебели кубински пури и чаша коняк. Ако днес влезете на подобно заседание, ще видите съвсем друго. Има вода, има кафе - и никой не пуши. Навремето беше съвсем обичайно на масата да цъфне бутилка вино за 60 евро, а евродепутатите да приемат покани за обяд. Днес те трябва да внимават за всяка чашка кафе."

"Ако искаш способни хора, трябва да плащаш добре"

Самият Лене не крие, че собствената му заплата е висока - горе-долу колкото тази на германската канцлерка. И го обяснява така: „Заплатите, включително и моята, се определят от законодателя. В международно сравнение мисля, че тези заплати са адекватни. В частния бизнес често пъти плащат много повече, а Брюксел също се нуждае от квалифицирани хора, които са принудени много да пътуват, трябва да знаят много езици и да познават административната практика в различни страни. За тази цел трябва да се поразвърже кесията. (…) Ако искаш способни хора, трябва да плащаш добре. Същото се отнася и до международни организации като ООН или ОИСР".

Шефът на Сметната палата разказва, че тъкмо по тази причина в неговата служба не се задържат топ-специалисти от страни като Люксембург например, където има други, по-привлекателни възможности. Слаб е интересът и на германците, докато гърци и източноевропейци масово кандидатстват за работа в Сметната палата, твърди Лене.

За работата на европейската администрация нейният финансов надзорник казва следното: „Смятам я за относително ефикасна. В Брюксел работят по-малко чиновници, отколкото в общинската администрация на Виена. Броят на служителите, които подготвят мащабни законодателни процедури, е много по-малък от броя на такива служители в националните министерства. А разходите за администрацията на ЕС, включително и сградите, възлизат само на 6 процента от бюджета".

„Защо толкова малко хора знаят тези факти?" - пита журналистката Катерина Лобенщайн. А след репликата на Лене, че просто има недостиг на информация, тя го контрира: „Нима искате да кажете, че хората са глупави?".

„Не", отговаря шефът на Сметната палата, „те просто получават невярна информация. Виновни са политиците, които продават всички добри постижения като свой собствен успех, а лошото прехвърлят върху гърба на Брюксел. Криви са обаче и самите европейски институции, които имат огромен проблем с комуникацията."