Коронавирусът и младите: поколение в пашкул

“Фрустрацията, че животът е замръзнал,” е проблемът, който най-често се споделя, казва Улрик Ритцер-Сакс, който е консултант по образователни въпроси. “Поддържането на приятелства не функционира както трябва, а нови контакти не се създават. Тържествата след дипломирането, пътуванията - всичко това сега не е възможно, а и едва ли може да бъде наваксано.

“Нямаме време да помислим за себе си, да бъдем щастливи. Функционираме като машини, без никакво разнообразие”, оплаква се един ученик в Берлин.  Вместо това – по цял ден пред компютъра,” обяснява той.

Нов социологически термин

Заради пандемията нагласите на младите хора към живота са се променили. Социолозите знаят, че преживяванията в пубертета могат да се окажат ключови за целия по-късен живот живот. 

Социолозите имат нов термин – те наричат днешните младежи на възраст между 16 и 18 години “поколение пашкул“. „Пашкулът на пръв поглед означава нещо уютно“, обяснява Биргит Лангебартелс, която е психолог. Но това състояние е резултат от принуда, а не от личен избор. 

В резултат на това голяма част от нормалното израстване и развитие на младите нямаше как да се осъществи: откъсването от родителите, първата любов, проучването на собствените възможности. „Всичко това трябва някак да се компенсира“, предупреждава психоложката.

Сравнението с периода отпреди пандемията е особено драстично. Редица младежи в Германия тогава активно се включиха в обществения живот, особено в движението за защита на климата. А сега настъпи пълно затишие и невъзможност за обществена изява на младите хора.

Изолирани от живота

„Младежите останаха изолирани от живота“, написа бившата федерална министърка на семейството Кристина Шрьодер във “Ди Велт”. Тя  Шрьодер ги описва като “силно уязвима група” и призовава за повече политическа и социална съпричастност.

Неслучайно все повече млади хора търсят психологическа помощ: през последното тримесечие на 2020 година е отчетен рекорден ръст от 12,6 процента нови заявки за психотерапия – това показват данните на една от най-големите здравно-осигурителни каси в Германия.
Според изследване на университета в Ерфурт, 23% от младежите са търсили информация помощ, за да запазят или подобрят психичното си здраве.