Корупция на бартер

Още първокурсниците по икономика научават, че „бартерът”, или т. нар „разменна търговия”, се практикува в общества, където липсва парична система, където валутата е в особено нестабилно положение или парите съвсем ги няма. Просто разменяш стока или услуга срещу друга стока или услуга.

Бартерът в България съществува от древни времена и никога не е изчезвал, а обяснението, че глобалната икономическа криза тези дни била „катализирала” явлението, е доста наивно. Натуралната размяна като най-прост вид търговия се използваше поголовно в годините на „развития социализъм” , преживя времената на прехода и продължава да се практикува успешно от най-бедната европейска членка през деветата година от 21-ия век. Да размениш готова гарсониера срещу плочки и лепила, за да завършиш 10-етажния си хотел, вероятно е необичаен ход за строителите, но те така са разпрострели своя

многомилионен бизнес из българските курорти

че биха могли спокойно да подарят въпросната гарсониера някому – тя и без това трудно ще намери купувачи или наематели. Масовата практика разни текстилни или преработвателни фирми да плащат на иначе обречените на безработица жители на малките градове и села с готова продукция, която те трябва да продават на пазара, днес не впечатлява никого. Социалистическите текезесета и селскостопански кооперации използваха същия метод, при това съвсем законно, в резултат на което икономиката „цъфна и върза” в края на 80-те години.

В наши дни обаче натуралната размяна има и някои специфики. Например, няма местна електронна или печатна медия, която срещу бартер на рекламно време или просто на реклама, да не задоволява насъщните си нужди. Тоалети, прически, фитнес и други подобни „услуги” за нейния персонал се получават безплатно, за да лъсне името на дадена фирма за миг на екрана или да се появи в ъгъла на изданието.

Бартерът е особено удобен за политиците

и държавните служители. Посредничеството на парите за някоя по-деликатна „сделка” винаги носи риск от провал, поради което системата „услуга за услуга” е просто безупречна. Така, да речем, срещу осигурени гласове на предстоящите избори депутат може да прокара скандален законопроект, срещу апетитен общински имот може да се гарантира сговорчив съдия или прокурор, а чрез широко практикуваните „заменки” държавата губи привлекателни гори и земи, които се „бартерират” за парцели в някой изостанал или запуснат район.

Така, съвсем закономерно натуралната размяна прераства в обикновена корупция. Същата тази корупция, която според Брюксел и местни социолози отново е достигнала рекордни нива и заради която българинът ще си запази титлата „най-беден европеец” още дълго време.