Косово като предизвикателство за Европейския съюз

�оментар на Вера Спасовска.

Трудна е мисията на посредника на ООН Марти Ахтисаари, чийто успех е под въпрос заради втвърдяването на позициите на сърби и албанци. Допълнително напрежение в тази обстановка внася отказът на сръбския правителствен ръководител Войслав Кощуница да приеме Ахтисаари по време на визитата му в Белград – уж заради трудностите около създаването на новото сръбско правителство.

Същевременно Кощуница заплашва да преустанови дипломатическите отношения с онези страни, които ще признаят Косово. Това предполага, че той се опитва да избяга от политическата отговорност в този труден момент. Защото независимо, че от месеци е ясно, че предложението на Ахтисаари върви в посока независимост за Косово, макар и драстично ограничена, на Кощуница му липсваше достатъчно смелост да подготви сръбското население за загубата на провинцията.

От другата страна косовските албанци увеличават натиска, като заявяват категорично, че няма да приемат друго предложение освен неограничена независимост. Това кара да нарастват очакванията на косовското албанско население, което през миналите години направи откритието, че с насилие, безредици и напрежение ЕС може да бъде накаран да отстъпи от политическите си позиции. Така напр. безредиците в областта преди 3 години направиха така, че ЕС се отказа от формулата “Стандарт преди статут”. Така ЕС изостави изискването, първо да бъдат установени демократични правила в областта, да бъде гарантирана защитата на малцинствата, и едва след това да бъде решен въпросът за окончателния статут.

Тъй като тогава стана ясно, че насилието се възнаграждава с политически отстъпки, можем да очакваме, че не е изключен вариантът за ескалация на насилието, ако Западът не изпълни максималните очаквания на косовските албанци. На този фон международните умиротворителни сили в провинцията се намират в повишена готовност.

Това поставя ЕС в положение на цуг-цванг. Той трябва да намери решение, което да направи така, че нито една от двете страни да не изглежда като губеща, и което да ангажира със съдействие и двете страни. Поради тази причина от няколко дни вече не се говори за “независимост”. Също така обаче не се споменава и за сръбски суверенитет.

Единственият изход от тази ситуация е в очертаването на ясна перспектива за приемането в ЕС и на сърбите и на албанците. Двете страни в този конфликт знаят добре, че членството в ЕС им гарантира политическото и икономическото им израстване, и че те са зависими от ЕС. На сърбите и на албанците трябва да им бъде казано ясно, че е парадоксално да държат на един суверенитет, части от който в средносрочен план те отново трябва да преотстъпят на ЕС. Те трябва да разберат и това, че тъкмо поради тази причина не трябва отново да допускат насилие.

Косово е елементарно предизвикателство за ЕС – той трябва само да направлява този конфликт към успешен завършек, за да докаже, че е способен да води успешна външна политика вътре в рамките на общността.