Крайната десница в Европейския парламент

В началото на седмицата официално бе оповестено формирането на крайно-дясното обединение в Европейския парламент. Тази новина, както специално бе подчертавано от всички информационни агенции, стана възможна след приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Независимо дали и доколко имаше вътрешно-национални дискусии по въпроса, не закъсняха първите «европейски» коментари по този повод.

Новата група, която носи наименованието "Идентичност, традиция и суверенитет" (ИТС) заяви себе си с политическа платформа, насочена срещу имиграцията и в защита на християнските ценности. Само по себе си въпросното формирование представлява странно обединение на несъвместими националистически платформи. Предвижданията, че те могат да доведат не след дълго до разпад на групата са съвсем основателни. Как например българските националисти ще се примирят с претенциите на Велика Румъния за Южна Добруджа…Тези несъвместими платформи са както взаимно противоречиви, така и противоречащи на Цялото, към което принадлежат, а именно на основополагащите идеи на самия Европейски парламент. Парадоксално е самото присъствие на тази група в една общност, изградена върху фундаменталните принципи на демокрацията за свобода и равенство на всички индивиди, независимо от пол, раса и вероизповедание.

Няма съмнение, че такава група не би трябвало да участва в работата по европейското законодателство, след като в същността си тя отрича европейските ценности.

В същото време именно Европейският парламент е мястото, където трябва да заседават представителите на европейските граждани. И след като част от тях, колкото и жалко да е това, са гласували за крайната десница, те имат право да бъдат чути и да участват в този висш форум. И тук е важно да се направи разлика между двете власти – законодателната (Европейския парламент) и изпълнителната (Европейската комисия). Слабост на европейските институции, коментира Ричард Ламинг, директор на Федералното обединение, е че идеята за разделение на властите не е толкова силна, колкото би трябвало да бъде. Членовете на Комисията – която е фактическата изпълнителна власт на ЕС – идват от различни политически групи. На следващите избори през 2009-та, ще бъде огромна грешка, ако тези групи включват новосформираната крайна десница -"Идентичност, традиция и суверенитет" или нейния следващ вариант както и да се нарича той.

Сериозната заплаха за крайната десница обаче не е в заседателните зали на европейския парламент, а в населените места и градовете на Европейския съюз, продължава Ламинг. Там трябва да бъде съсредоточен дебата. А единственото, което би помогнало в битката срещу крайно десните е : Хартата за основните човешки права да придобие истинска правна сила.