Коментар на Феликс Щайнер:
"От стиснат задник звучна пръдня не излиза!" Ако реформаторът Мартин Лутер беше жив, със сигурност щеше да отправи тази своя крилата фраза и към социалдемократите.
Как може някой да си пречи сам толкова много? Вместо да хванат бика за рогата и да наложат на християндемократите ясно условие, при което да възникне една обновена и не толкова голяма коалиция, социалдемократите се занимават с дреболии: Край на частната здравна застраховка! Да не се премахва данък-солидарност за хората с най-високи доходи! Служителите на непълно работно време да имат право да работят и повече! Все едно точно от тези въпроси зависи съдбата на Германия. Извинете, но това не е нормално.
Канцлерът трябва да е социалдемократ!
И тъй като Социалдемократическата партия (ГСДП) не смее сама да подхване темата, по решаващия въпрос трябваше да се изкаже зам.-председателят на Християндемократическия съюз (ХДС) Армин Лашет. Естествено, че Ангела Меркел остава канцлер, каза той и добави следното: "В противен случай социалдемократите няма защо изобщо да пристигат".
Само че би трябвало да е обратното. Миналия уикенд шефът на ГСДП Мартин Шулц трябваше да постави точно това изискване. Защото кралицата е гола, въпреки че мнозина все още не са го забелязали в сляпото си възхищение от нея. Та с кого иска да управлява тя? От самото начало Меркел изключи Лявата партия и "Алтернатива за Германия" като евентуални партньори. Тя преговаря без успех със Зелените и Свободната демократическа партия в продължение на четири дълги седмици. Да, точно така: жената, чийто посреднически талант се цени по цял свят, не може да състави ново правителство у дома! И ето, че остава само ГСДП. Друга алтернатива няма.
А какво прави ГСДП? Тя размишлява за своята патриотична отговорност, но преди всичко е загрижена за самата себе си и иска да се обнови. Това е напълно разбираемо от гледна точка на опустошителните изборни резултати от 24 септември. Но нима социалдемократите сериозно смятат, че биха постигнали по-добри резултати, ако се стигне до нови избори?
Да, ГСДП отново се нуждае от ясен профил. Но това профилиране би било много по-лесно начело на правителството, а не в опозиция или в ролята на младши партньор в една коалиция. Защото не друг, а канцлерът определя насоките на политиката, както е посочено кратко и ясно в конституцията. И когато сега се надига призивът, че трябва да бъдем отворени за новото, а под това се има предвид "малцинствено правителство", то и вариантът по-малкият коалиционен партньор да излъчи канцлера също би бил нов и значително по-стабилен.
Защо тогава социалдемократите не се позиционират с доказания европейски политик Мартин Шулц начело като европейска партия? Така или иначе не е ясно защо точно Ангела Меркел, която също носи отговорност за актуалните проблеми на ЕС, трябва да бъде незаменима и при решаването им.
"Без Меркел" означава и "без Мартин"
За колебанието на Мартин Шулц може да има една-единствена разбираема причина: ако социалдемократите настояват за правителство, чийто канцлер да не се казва Ангела Меркел, то християндемократите със сигурност ще отговорят по следния начин: "Тогава и без Мартин Шулц!".
Да, това би било тежък удар за Мартин Шулц, но не би представлявало сериозен проблем за Социалдемократическата партия. Защото в лицето на Зигмар Габриел и Андреа Налес партията разполага с двама кандидати, които също биха могли да поемат канцлерския пост. Дори и лявото крило на ГСДП не би отхвърлило Налес като кандидат-канцлер, защото тя се застъпва както никой друг за социална справедливост, а тази тема е балсам за душата на социалдемократическите функционери.
Изводът: Социалдемократическата партия не е закъсала толкова много, както се опитват да ѝ внушат медиите, а и както си мисли тя самата в момента. Защото ГСДП има кадрови алтернативи. И идеи. А понастоящем ХДС не може да отговори със същото. Партията е напълно изхабена в програмно и кадрово отношение. Затова: ГСДП, събери смелост най-накрая!